Домашно насилие

Всяка четвърта жена у нас е жертва на домашно насилие, а всеки трети човек е ставал свидетел или познава някой, пострадал от насилие в дома си, сочи статистиката у нас. Жертвите не търсят помощ от самото начало – вярват, че нещата ще се променят.

 

Не винаги обаче жертви на домашно насилие са жени. Децата по смисъла на закона са пострадали, дори само когато са били свидетели на акт на домашно насилие. Понякога мъжете – и млади, и възрастни, също търпят насилие в дома си.

С КАКВО МОЖЕМ ДА ВИ ПОМОГНЕМ, АКО СТЕ ПРЕТЪРПЕЛИ ДОМАШНО НАСИЛИЕ?

1. Ще Ви ориентираме дали действително инцидентът е акт на насилие по смисъла на закона.
2. Ще Ви дадем информация за срока, в който можете да търсите защита.
3. Ще Ви посочим конкретните за казуса Ви стъпки, които ще доведат до търсената защита.
4. Ще изготвим цялата документация и ще Ви представляваме в съда и пред други държавни органи /например полицията и Агенцията за закрила на детето/, за да защитите правата си.
5. Ще Ви насочим към психологическа, медицинска и друга специализирана помощ, ако отчетем нуждата от това.
6. Ще Ви съдействаме за изпълнение на постановените от съда мерки за защита.


АКО СТЕ ПРЕТЪРПЕЛИ ДОМАШНО НАСИЛИЕ, НЕ ОТЛАГАЙТЕ И ПОТЪРСЕТЕ ЗАЩИТА!


ЗАЩИТЕТЕ СЕБЕ СИ, ДЕЦАТА СИ, БЛИЗКИТЕ СИ!

В момента се разработва специална Европейска конвенция срещу насилието срещу жените, и по-специално домашното насилие, където подробно ще се регламентират задълженията на държавите като България участва в процеса по изготвяне на европейската конвенция.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ

• Ако някога сте били удряни, наранявани физически или заплашвани с нараняване от  партньора ви, когато той е бил ядосан, вие сте били жертва на домашно насилие. Дори заплахи, които не са свързани с физическо насилие, са знак за проблем.
• Ако партньорът ви чупи или хвърля предмети, когато е ядосан, той е агресивен към вас.
• Ако често ви обиждат или ви крещят, вие сте жертва на словесно насилие.
• Запитайте се дали се страхувате да се приберете вкъщи, защото може да бъдете наранени. Ако отговорът е „Да”, имате проблем.

Ако  Вашият приятел или партньор:

• Ви крещи, обижда Ви, оскърбява Ви или Ви удря;
• Отнася се с Вас като  с предмет, който му принадлежи;
•  Постоянно Ви контролира, заповядва Ви, взима еднолично всички решения,  не се съобразява с Вас  и  не се интересува от Вашето мнение;
• Държи се жестоко с Вас, лесно губи контрол, хвали се с това, че се държи лошо и с другите;
• Налага сексуални отношения против Вашето желание  и Ви  заплашва;
• Опитва се да Ви манипулира, да Ви изнудва: “ Ако ти наистина ме обичаш, ще …“
• Употребява наркотици и алкохол и склонява и Вас  да ги употребявате;
• Счита, че  Вие сте длъжна винаги да отстъпвате и да бъдете “послушна“.

Ако  дори едно от  изброените неща  се случва с Вас,  може да се говори за насилие.

Партньорът Ви има склонност към насилие, ако:

• почти винаги е агресивен;
• агресивен е по отношение на домашните животни;
• в миналото му има  криминални епизоди;
• подвластен е на бърза смяна на настроението си – от спокойствие до ярост;
• обвинява Вас за всички проблеми;
• заплашва да се самоубие, ако го напуснете;
• винаги е ядосан на някого или на  нещо, чупи и хвърля вещи.

ВИДОВЕ НАСИЛИЕ

Физическо насилие

• Блъска Ви
• Нанася Ви удари, ритници, плесници
• Хвърля предмети
• Заплашва Ви с оръжие или Ви наранява с него
• Физически възпрепятства опита Ви да напуснете дома си
• Заключва Ви някъде
• Отказва да Ви помогне, когато сте болна, наранена, бременна
• Възпрепятства опитите Ви да потърсите медицинска помощ
• Бие децата
• Заплашва с физическо насилие Вашите роднини и приятели

Сексуално насилие

• Принуждава Ви да се събличате против волята Ви.
• Принуждава Ви към полово сношение против Вашата воля
• Принуждава ви към полово сношение след побой
• Извършва половите сношения с особена жестокост
• Умишлено Ви лишава от сексуален контакт
• Проявява изключителна ревност и Ви обвинява в любовни връзки с кого ли не

Емоционално насилие

• Постоянно Ви критикува, крещи и/или Ви обижда (например, казва Ви, че сте много дебела или прекалено кльощава , че сте тъпа и глупава, че сте лоша майка, съпруга, любовница)
• Игнорира Вашите чувства
• Подиграва се на Вашите убеждения
• Забранява Ви да ходите на работа
• Манипулира  Ви, използвайки  лъжа
• Обижда  Вашите роднини и приятели, за да ги отстрани от живота Ви
• Отказва да излиза с Вас и да се срещате с други хора
• Пречи Ви да поддържате отношения с Вашите роднини и приятели
• Не Ви позволява да се обаждате по телефона
• Изцяло контролира семейния бюджет и сам взема финансовите решения
• Присвоява си всички семейни доходи, въобще не дава или дава не достатъчно пари за домакинството; при това самият той не пазарува, но Ви обвинява, че не се грижите за семейството
• Унижава Ви пред хора
• Заплашва да си тръгне или да Ви изгони от къщи
• Заплашва да  Ви вземе децата
• Системно и несправедливо наказва децата или не Ви  допуска до тях

ЗАЩО НЕ БИВА ДА СЕ ПРЕМЪЛЧАВА ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ

Има няколко повтарящи се сценария, когато жертвите се опитват да убедят себе си, че не са били жертва на насилие:

• Мислите, че той е прекалено мил, за да е насилник. И вероятно той е такъв, когато не ви наранява, но това не означава, че не сте наранявана. Някои изглеждат толкова мили с другите хора, когато са в добро настроение или когато прикриват гнева си, но когато изгубят търпение, са склонни към жестокост.

• Смятате, че вината е Ваша. Това се среща много често. Хората обикновено обвиняват жертвата за насилието, на което тя самата е  подложена. Например някой може да Ви каже: „Какво толкова направи, че го предизвика да хвърли бутилка по теб?” Отговорът на този въпрос е: нищо грешно. Жертвите не са причината за насилието!

• Смятате, че ако не сте наранена физически, значи не сте жертва на насилие. Когато партньорът Ви хвърли бутилка в стаята и тя не  Ви удари,  Вие вярвате, че той просто е хвърлил бутилката, без да иска да Ви нарани. Всъщност, ако той започне да хвърля или чупи , това е домашно насилие.

• Дори и единичен случай на физическо насилие или заплаха с физическо насилие би могъл да е достатъчен, за да се установи контрол над партньора. След това тази власт би могла да бъде затвърдена чрез контролиращи поведения, които изключват физическо насилие. Например, словесна атака след физическо издевателство носи допълнителна заплаха, че може да последва ново физическо насилие. По този начин устните заплахи са достатъчни, за да може насилникът да затвърди своя контрол, без фактически да нарани тялото на жертвата.

• Казвате си, че той ще се поправи и ще стане по-добър. Това става, когато сте осъзнала, че сте жертва на домашно насилие, но смятате, че то е единичен случай. Много е опасно да мислите по този начин. Ако някой е дръзнал да Ви нарани веднъж, той ще го повтори (това може да се случи след дни, седмици или месеци). Въпросът не е дали това ще се случи отново, а кога. Единственият начин да се прекрати порочната практика е да потърсите квалифицирана помощ.

• Преди всичко разберете, че Вашият мъчител в крайна сметка е слаб, а не силен. А ако Вие понасяте неговото унижение мълчаливо и покорно, то Вашето търпение може още повече да го раздразни и да укрепи  чувството му, че всичко му е позволено. Затова мълчанието не е най-добрата тактика на поведение. Но и виковете и  сълзите са лоша демонстрация на Вашите страдания и също повишават активността на насилника. Преди всичко, ако ситуацията не е стигнала твърде далеч, възпротивявайте се на насилието, но не физически, а морално.

• Ако насилието във Вашето семейство съществува отдавна и насилникът  вече е свикнал с Вашата покорност, съпротивата може само  да го  провокира за по-решителни действия – може да се стигне дори и до убийство, породено от страха, че неговата “вещ” се е изправила срещу него. В такава ситуация преди всичко си изяснете за себе си какво Ви е заставяло толкова дълго време да живеете с човек, който през цялото време е издевателствал над Вас. Време е да се замислите за това, как да се отделите от Вашия насилник. И дори ако сте финансово зависима от него – решете кое Ви харесва повече: да бъдете материално осигурена, но да Ви унижават, или Ви е време да станете самостоятелна и силна личност.

ПЛАН ЗА БЕЗОПАСНОСТ

• Обмислете  детайлно своите действия при опасност от повторно насилие, направете си план за безопасност и се подгответе за неговото изпълнение.
• При опасност веднага позвънете на полицията. Ако нямате възможност да направите това, съседите могат да го сторят вместо Вас.
• Договорете се със своите съседи да извикат полиция, ако чуят викове от Вашата къща или апартамент.
• Научете телефоните на местните служби, които могат да Ви окажат необходимата подкрепа (кризисен център за жени, телефон на доверието и др.).
• Разкажете за насилието на тези, на които  се доверявате (приятели, роднини).
• Подгответе си място, където бихте могла да отидете в случай на опасност.
•  Ако не можете да избегнете спора или инцидента, постарайте се да изберете такава стая за провеждането му,  от която можете лесно да избягате в случай на необходимост. Старайте се да избягвате споровете в стаи, които нямат достъп до външни врати (като например  банята или кухнята, където има остри и режещи предмети).
• Обмислете как можете бързо и безопасно да напуснете дома си. Определете кои врати, прозорци, стълби  подхождат за това най-добре.
• Предварително оставете при Вашите приятели или роднини резервни дрехи, важни документи, номера на телефони, необходими лекарства, резервни дрехи и др.
• Постарайте се да унищожите всички възможности, които биха помогнали на Вашия насилник да Ви намери (бележници, пликове с адреси и т.н.).
• Ако ситуацията е  критична,  напуснете дома си  незабавно,    дори да не сте успели да вземете със себе си необходимите вещи. Помнете, че Вашият живот е в опасност!
•  Когато напускате дома си, направете всичко възможно да вземете децата със себе си.
•  Ако сте бита или насилвана, незабавно си извадете  медицинско свидетелство.

ПОСЛЕДИЦИ ОТ НАСИЛИЕТО ПРИ ЖЕНИТЕ

Мълчанието: Насилието се превръща в тема–табу. Жените, жертви на насилие полагат неимоверни усилия да го прикрият. Преживяната болка и унижение живее единствено в съзнанието на жената.

Причините:

• Вменяване на чувство за вина у жертвата.
• Признаване на собствената слабост първо пред себе си, а след това и пред външния свят.

Резултатът:

• Отключване на психично заболяване.
• Жертвата се превръща в насилник.
• Изграждане на идентичност на жертва.