GDPR

Личните данни при адвокат – не е необходимо изрично съгласие

В последно време сме свидетели на засилено искане на съгласие за събиране и обработване на лични данни на граждани при предоставянето на различни видове услуги и във връзка с повишения обществен интерес и явната значимост на този въпрос, КЗЛД изготви информационен материал относно случаите, в които администраторите / обработващите лични данни не следва да изискват съгласие от физическите лица, за да събират и обработват техни лични данни.

Примерен неизчерпателен списък на случаи, в които не се изисква съгласие:
В съответствие с посочените критерии, по правило не е необходимо отделно съгласие от лицата, в това число подписването на всякакви форми на декларации, за обработване на личните им данни от изброените по-долу администратори в хода на тяхната обичайна професионална дейност.

Това не включва обработването на лични данни за директен маркетинг, където съгласието следва да е водещо основание.

– лекари, зъболекари и фармацевти;
адвокати;
– работодатели;
– публични органи (държавни и общински);
– учебни заведения (детски градини, училища и висши учебни заведения);
– банки и други кредитни институции;
– застрахователи;
– предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги;
– куриерски фирми и други пощенски оператори;
– предприятия, предоставящи комунални услуги (електроразпределителни дружества, ВиК, топлофикации);
– обработващи лични данни (счетоводители, служби по трудова медицина и др.);
– хотелиери и туристически агенции;
– управителите на етажна собственост (домоуправители);
– копирни услуги;
– преводачи;
– журналисти, фотографи и видеооператори;
– религиозни, политически, обществени и синдикални организации;
– и други.

Целият текст тук
https://www.cpdp.bg/index.php?p=element&aid=1158

Правомощия на Прокуратурата при случаи на домашно насилие

Правомощия на Прокуратурата при случаи на домашно насилие

Със Заповед от 30.4.2018 г. главният прокурор Сотир Цацаров утвърди „Указание за работа на Прокуратурата на Република България по преписки и досъдебни производства, образувани по съобщения за осъществено домашно насилие, за закана с убийство и за нарушена заповед за защита от домашно насилие“, в което се указват правомощията и задълженията на органите на прокуратурата при случаи на домашно насилие.

С КАКВО МОЖЕ ДА НИ ПОМОГНЕ ПРОКУРАТУРАТА ПРИ ДОМАШНО НАСИЛИЕ?

На първо място следва да се отбележи, че прокуратурата няма правомощия да инициира производство пред съда за защита, нито да наложи каквито и да било санкции. В тези случаи прокурорът има спомагателна функция, доколкото единствено компетентен да наложи мерки за защита по ЗЗДН е районният съд.

Прокуратурата предприема действия в случаите, когато пострадалото лице лично се яви в районната прокуратура с данни за:
– Осъществен акт на домашно насилие
– Заплаха за убийство
– И нарушена заповед за защита, издадена по реда на ЗЗДН.

В тези случаи прокурорът предприема следните мерки:
– Съобщението незабавно се завежда в деловодната система на прокуратурата
– Прокурорът дава възможност на пострадалото лице да даде обяснения
– Ако е налице пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на лицето, уведомява съответното полицейско управление за предприемане на мерки съобразно ЗМВР и ЗЗДН
– Задължително преценява необходимостта от сезиране на Дирекция „Социално подпомагане“, например когато е пострадало дете
– Пояснява на жертвата правата, които ЗЗДН предоставя за защита.

Към указанията

Как детето да общува с родителя

Как детето да общува с родителя, с когото не живее

Как детето да общува с родителя, с когото не живее, чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка – свободно или ограничено?

С навлизането на новите технологии и липсата на яснота в законодателството, многократно между родители, които не живеят заедно, е обсъждан въпросът следва ли детето да общува свободно с другия родител по телефон или друг вид канал за комуникация, дали това да става по негова преценка или под контрола и с разрешението на родителя, с когото живее, и дали на родителя, с когото детето не живее е необходимо да се предостави възможност неограничено да търси и да общува с детето извън режима на лични контакти.

Разбира се, този въпрос принципно би трябвало да се реши по взаимна уговорка между родителите, но понякога това се оказва невъзможно, особено когато между тях отношенията са влошени и не позволяват нормално общуване.

През м. март 2018 г. Върховният касационен съд постанови Решение №51/13.3.2018 г. по гр.д. № 4092 по описа за 2017 година на 4-то ГО. В него е дадено разрешение на проблема, като основните положение са следните:

• Касационното обжалване е допуснато по въпроса „в интерес ли е на малолетното дете да му се предостави възможност по свободна негова преценка да контактува неограничено чрез съвременни технологии с родителя, който не упражнява родителски права.“
• Отчетено е, че при съвременните технологии, детето има възможност да осъществява контакти с родителя, с който не живее постоянно и чрез телефонна и видео връзка, което спомага за още по-пълноценното им общуване.
• При възникнала спешна необходимост, когато детето не е под прекия надзор на родителя, упражняващ родителските права, то трябва да има възможност да осъществи връзка и с другия родител.
• Детето трябва да има възможност да осъществява връзка с втория родител и в случаите, когато не се касае за спешно съдействие или помощ – то трябва да може да общува и при емоционална нужда да чуе родителя си, да го види и да сподели. Именно тази възможност обаче следва да бъде контролирана така, че да не уврежда интересите му; да не препятства установения му дневен режим, за спазване на който отговаря родителят, който упражнява родителските права. Следователно, родителят, отговарящ за отглеждането и възпитанието на детето следва да организира времето му по оптималния начин, даващ възможност за правилното му развитие; за разпределяне на времето между сън, хранене, подготовка на уроци, почивка и допълнителни занимания.
• Предоставената свобода на преценка на времето на малолетно дете създава опасност за вероятна вреда за детето, което не е в най-добър негов интерес.

В заключение, ВКС посочва като разрешение на въпроса, че на малолетното дете следва да бъде предоставена възможност по свободна негова преценка да контактува чрез съвременни технологии с родителя, който не упражнява родителски права, но не неограничено, а в рамките на свободното му време съобразно дневния режим, определен от родителя под чиито постоянни грижи е детето.

Зачитане на правата при еднополов брак

Всички държави-членки на ЕС следва да зачитат правата на съпрузи, сключили еднополов брак

Европейският съд в Люксембург: „Всички държави-членки на ЕС следва да зачитат правата на съпрузи, сключили еднополов брак“

Страните от ЕС, които не са легализирали еднополовия брак, трябва да зачитат правата на пребиваване на съпрузи на едни и същи пол, които искат да живеят заедно на тяхна територия, се казва в решението на Европейския съд в Люксембург в решение, приветствано като победа за човешкото достойнство и равноправие.

Съдът на Европейските общности заяви, че държавите-членки трябва да признаят правата на всички брачни двойки за свободно движение, независимо от техния пол или сексуална ориентация.

Решението беше постановено по дело, по което румънските власти бяха обвинени в дискриминация срещу румънски гражданин, който иска да живее в родната си страна със своя американски съпруг, с когото са живели на семейни начала четири години преди да сключат брак в Брюксел през 2010 г.

Румънските власти са отказали да дадат на съпругът – американски гражданин право на пребиваване на основание, че не може да бъде класифициран в Румъния като съпруг на гражданин на ЕС. Мъжете са се обърнали към румънския конституционен съд, който е отнесъл делото в Люксембург. Съдът е постановил, че доколкото под понятието „съпруг“ се разбира „лице, свързано друго лице чрез брак“, то „съпруг“ е неутрален по отношение на пола термин и „може следователно да обхване съпруг от един и същ пол на гражданин на ЕС“.

Съдът на Европейските общности обаче е постановил, че докато държавите от ЕС запазват свободата да разрешават или не брак между лица от един и същи пол, те не могат да възпрепятстват свободата на пребиваване на гражданин на ЕС, като откажат да дадат на съпруга си от същия пол, на държава, която не е държава-членка на ЕС, произтичащо от това право на пребиваване на тяхна територия.

Румъния е една от шестте държави-членки на ЕС – заедно с Полша, Словакия, България, Литва и Латвия – които не признават юридически еднополовия брак. Според българското законодателство /чл.5 от Семейния кодекс/: „Бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние“, като тази постановка изключва сключването и признаването на граждански брак при еднополови двойки.
На практика решението на ЕС означава, че дори у нас да не е възможно да се сключи еднополов брак, то такъв, сключен в чужбина, следва да бъде признат от българската държава.

• До момента има само едно решение на Върховния административен съд от 2017 г. по адм.д.7370/2016 г. по дело, по което е поискано въз основа на акт за сключен еднополов брак в Кралство Белгия да бъде издадено удостоверение за сключен граждански брак от район „Надежда“ – Столична община. Искането е отхвърлено, като ВАС потвърждава отказа на държавната администрация със следните мотиви:

„По силата на чл. 46, ал. 1, изр. 1 от КРБ и чл. 5 от СК еднаквият пол на лицата се явява пречка за сключване на брак съгласно българското законодателство. При положение, че исканото удостоверение има функция да установи единствено дали са налице пречките за сключване на брак съгласно изискванията на националното право, то оплакването за нарушение на международни актове, включително чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи са неоснователни. Още повече, че съгласно чл. 12 от цитираната конвенция отношенията, свързани с условията за сключване на брак, се регламентират изцяло от националните закони. По изложените съображения няма касационни основания за отмяна на обжалваното решение и последното следва да бъде оставено в сила.

Лични отношения на дете с баба и дядо

Лични отношения на дете с баба и дядо

Интересите на всяко дете са да расте в нормална семейна среда, а при невъзможност – да контактува с всеки от роднините си и да поддържа отношения с него. Никое дете не може да има интерес да се отчужди от близките си тогава, когато те навредят на развитието възпитанието му – именно затова законът дава право на детето и на бабата и дядото да поискат съда да определи режим на лични контакти между тях на основание чл. 128 от Семейния кодекс.

Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност.

Целта на производството е не да се търси комфорта на родителите и бабата и дядото, а да се осигури най-добрият интерес на децата, който принцип е инкорпориран в Общия коментар No 14 (2013 г.) на Конвенцията за правата на детето на ООН.

Най-добрите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. В този смисъл в т. 70 от Коментара е записано следното: „Запазването на семейната среда обхваща запазване на връзките на детето в по-широк смисъл. тези връзки се отнасят до по-широкия семеен кръг, например баби и дядовци, чичовци и лели, както и приятели, училищна и по-широка среда, и са от особено голямо значение, ако родителите са разделени и живеят на различни места.“

Установяването на правото по чл. 128 СК е продиктувано от обичайните и традиционни отношения в българското семейство, а именно по-възрастните родители да подпомагат своите деца при отглеждането на техните деца, т.е. на внуците. Нормата цели утвърдените родови отношения да не бъдат прекъсвани при развод между родителите на децата, респективно при смърт на единия родител, и родителските права да се упражняват само от единия родител.

Кои са основните положения при определянето на такъв режим?

Чл. 128 (1) от Семейния кодекс:
Дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Това право има и детето.

1. Кои са страните в това производство?
Право да искат постановяване на такъв режим са както бабата и дядото /независимо дали действат заедно или всеки за себе си/, така и самото дете чрез законните си представители.
Ответници са и двамата родители /в качеството им на задължителни другари в процеса/, което означава, че искът винаги следва да е насочен и към двамата едновременно.

2. Къде се разглежда делото?
Компетентен е районният съд по настоящия адрес на детето, който може да не съвпада с постоянните адреси на родителите и насочва към местоживеенето на самото дете.

3. Има ли значение обстоятелството, че бабата и дядото и детето живеят на различни места?
Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага продължително пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни на седмицата и/или в друг период от годината в свободно за детето и бабата и дядото време. Местоживеенето в различни населени места не е основание искът да бъде отхвърлен.

4. Има ли значение обстоятелството дали родителите пречат на бабата и дядото да виждат детето или не?
Не е от основно значение и обстоятелството пречи ли някой от родителите на поддържането на редовен контакт между бабата и дядото и детето. В текста на чл. 128 от СК не се съдържа изричното изискване да се пречи на поддържането на лични отношения с детето от бабата и дядото, за да се уважи такова искане, каквото беше изрично предвидено в текста на чл. 70, ал. 2 от СК /отм./.

Съдебната намеса в отношенията между страните по делото се налага, доколкото макар формално майката и/или бащата да декларира позиция, че не пречи на личните отношения на бабата и дядото с детето, то безспорно последните са емоционално свързани с него, както и предвид обстоятелството, че последните имат желание за продължаване на контактите с детето.

5. Длъжен ли е съдът да уважи или отхвърли поискания с исковата молба режим, или може да постанови нещо различно от него?
Производството за определяне на режим на лични отношения по чл. 128 от СК е спорна съдебна администрация на граждански отношения, основана и на съображения за целесъобразност. Съответно, съдът не е обвързан с конкретно претендирания от ищеца режим.

Исковата молба за определяне на режим на лични отношения между дядото и бабата от една страна и внука – от друга, с посочен примерен режим, сезира съдът да постанови решение, с което да определи подходящ режим при отчитане интересите на детето, но не обвързва съда с конкретното искане. В този смисъл, постановявайки различен от поискания режим – например да добави няколко часа или дни с оглед целесъобразното разпределение на почивните дни между родителите, съдът не би постановил нещо извън петитума на исковата молба и именно това следва да направи, ако не намира предложения от бабата и дядото режим за адекватен, но намери, че е в интерес на детето такъв да бъде определен.

Определеният режим трябва да е съобразен на първо място с интересите на детето, което в случая е проявление на принципното положение, че при този вид производства съдебната намеса се предприема въз основа на обществения интерес.

6. Ако родителите и бабата и дядото не са в добри отношения, как се отразява това на производството?
Не са главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето. Те може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата и дядото да бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин, опасен за психическото или физическото му развитие (напр. не задоволяват потребностите му от храна, или от разходка, или го подбуждат да върши противообществени прояви и т.н.).

Когато бабата и дядото имат поведение, което накърнява интересите на родителите на детето, но по делото е установено че се грижат за самото дете добре и не застрашават развитието му, то не е в интересите на детето бабата и дядото да бъдат лишени от възможност да имат лични отношения с него, в който смисъл е Решение № 672 от 18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 914/2010 г., IV г. о., ГК.

Влошените отношения между родителите на детето и ищците, независимо от причините за това, се отразяват негативно върху психиката на детето, то изживява конфликта и вероятно на тази ниска възраст е принудено да заема една или друга позиция в зависимост от поведението на възрастните. За преодоляване на този негативен резултат върху детската психика страните следва да положат необходимите усилия за поддържане на нормални и сдържани отношения помежду си, а не да настройват детето по един или друг начин срещу някой от роднините му.

7. Ако бабата и дядото живеят заедно с единия родител, и могат да виждат детето във времето, което детето прекарва с него, това основание ли е за отхвърляне на иска?
Както за бабата и дядото, така и за детето би било важно да имат определен период от време, през който детето и бабата и дядото да са заедно и да е ясно, че тези срещи не зависят от поведението и настроението на родителите.

Принципно, изводът, че бабата и дядото могат да контактуват с детето и полагат грижи за него във времето, предназначено за личен контакт на единия от родителите на детето /техния син или дъщеря/ не следва да е основание за отхвърляне на такъв иск и не е обосновано режимът на бабата и дядото да се поставя в зависимост от страна на който и да било от родителите на детето, нито тези отношения да са за сметка на пълноценния личен контакт на детето с родителя. Възможно е обаче в някои особени случаи, след като родителят /техен син или дъщеря/ има достатъчно широк режим на лични отношения с децата, и тъй като живее в една и съща къща с родителите си и тъй като отношенията между тях са много добри, в интерес на децата да се постанови съвместното упражняване на контакти на този родител, бабата и дядото и от друга страна детето. Така едновременно ще бъде дадена възможност за изграждане у тях на усещане за семейна среда и при посещенията в дома на бащата, а от друга – няма да бъде препятствана възможността майката да общува с децата си в оставащите почивни дни в месеца (както се приема в Решение № 139 по гр. д. № 6998/2013 г., IV г. о. и Решение № 176 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5735/2013 г., IV г. о., ГК).

8. Различната възраст на детето предполага различен режим.

Например, за едно дете на 4 – 6 години то е във възраст, в която ако бъдат ограничени контактите му с роднините по бащина или майчина линия има опасност то окончателно да се отчужди от тях и за в бъдеще дори и да не поддържа връзка с тях. Същевременно възрастта не е твърде ниска, за да налага по време на контактите между детето и ищците да присъства някой от родителите му, което преди изглаждане на отношенията между страните би довело само до допълнителни усложнения и конфликтни ситуации, на които детето да стане пряк свидетел, със съответните негативни последици за психиката му.

Родителско отчуждение

Родителското отчуждение – форма на насилие върху детето

Конфликтите и войната между родителите, която често възниква след тяхната раздяла, често прерасват в нарушени лични взаимоотношения между детето и родителят, с когото то не живее, и води до сериозни последствия върху неговата психика. В този случай е налице т.нар. СИНДРОМ НА РОДИТЕЛСКО ОТЧУЖДЕНИЕ /PARENTAL ALIENATION SYNDROME/..
Прочети повече „Родителското отчуждение – форма на насилие върху детето“

Подкрепа на правото на биологичния баща

Подкрепа на правото на биологичния баща

Нова съдебна практика в подкрепа на правото на биологичния баща да установи родствена връзка с детето си

След приемането на новия Семеен кодекс през 2009 г., очевидно с идеята да се осигури стабилност на детето, отпадна законовата възможност биологичният баща да има право да оспорва бащинство, вписано в акт за раждане, и да установява собствената си биологична връзка с детето.
Прочети повече „Подкрепа на правото на биологичния баща“

Интерес на детето

Интерес на детето в съдебното производство

Какво представлява понятието „интерес на детето“?

Според Общ коментар No 14 на Комитета по правата на детето към ООН, постановен в допълнение ъм Конвенцията за правата на детето, се разглежда понятието „Най-добрия интерес на детето – първостепенно съображение“. Комитетът подчертава, че най-добрите интереси на детето са трипластово понятие:
Прочети повече „Интерес на детето в съдебното производство“

Семейно право

Съвместно упражняване на родителските права

С Тълкувателно решение по ТД 1/2016 г., постановено на 03.07.2017 г., Върховният касационен съд на Република България – Общо събрание на Гражданска колегия уеднакви практиката, свързана с допускането на съвместно упражняване на родителските права по отглеждане и възпитание на ненавършили пълнолетие деца.
Прочети повече „Съвместно упражняване на родителските права“

Домашно насилие

Предлoжения по Проекта на Наказателния кодекс

Организациите от Алианса за защита срещу домашното насилие, включително Фондация „Български център за джендър изследвания” се обявяват за незабавно подписване и ратификация на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие[1] (т. нар. Истанбулска конвенция). След ясно изразеното ни искане за присъединяване на България към Истанбулската конвенция през ноември 2013 година, кампанията ни за предприемане на съответните действия от българското правителство бе обявена за постоянна.
Прочети повече „Предлoжения по Проекта на Наказателния кодекс“