Домашно насилие (или както е известно с другите термини като домашно малтретиране, малтретиране на съпругата, малтретиране на партньора) е когато един член на семество или на връзка, или на жилище, както и бивш партньор упражнява или се опитва да упражнява насилие върху другия парньор, член на семейството или дома.
Домашното насилие може да се отнася върху насилие на съпруг върху съпугата (брак), родител върху дете (семейство в или извън брака), но също и на партньор върху партньор (фактическо съжителство), както и съквартирант върху съквартиран (общ дом) и др.
Домашното насилие има различни форми, включително физическо насилие, сексуално малтретиране, емоционално малтретиране, заплашване, сплашване, икономическо лишаване и заплахи за насилие. Налисието може да бъде криминално и да включва физическо нападение и насилие (удряне, блъскане и т.н.), сексуално малтретиране (нежелана или насилствена сексуална активност) и следене.
Има различени измерения на домашното насилие, включително:
1) модел
– физическо, психологическо, сексуално и/или социално
2) честота
– рядко или хронично
3) сила
– независимо дали в психологически или физически аспект, когато има нужда от лечение
– транзиторни или перманентни наранявания и травми
– слабо, умерено, жестоко и водещо до убийство
Внимание към домашното насилие обръщат движенията за права на жените, специфично някои феминистки движения през 70-те на 20 век, като обезпокоеност, че жени са бити от съпрузите им. Все пак съзнанието и документирането на домашноо насилие варира отстрана до страна. Според изследвания едва 1/3 от случаите на домашно насилие са действително рапортувани в САЩ и Великобритания.
На запад се използва термина насилие върху интимния партньор („intimate partner violence“ (IPV)) вместо общия термин домашно насилие, който може да бъде също насилие върху дете (child abuse), насилие върху по-възрастен (elder abuse). Насилие върху интимния партньор се налага заради положението, че в много от случаите това насилие не става в рамките на брака, а при съжителство или при други обстоятелства.
Когато има постоянно наличие на друг вид малтретиране – не толкова често физическо, това може да доведе до умствени заболявания, самонараняване и дори опити за самоубийство.
Американският офис по въпросите на насилието върху жени дефинира домашното насилие като „модел на злоупотребяващо, несправедливо и малтретиращо отношение в каквато и да е връзка и взаимоотношение, което поведение е използвано от единия партньор да получи власт и котрол над другия интимен партьнор.“ Дефиницията добавя, че този тип насилие може да се случи на всеки независимо от расата, възрастта, сексуалната ориентация, религия или пол, както и че може да има много форми, включително физическо насилие, сексуално насилие, емоционално, икономическо и психологическо насилие.