Искът за оспорване на бащинство е с правно основание чл. 62, ал.1 от Семейния кодекс. Само когато признатата от закона връзка на произход между баща и дете обективно не може да съществува поради наличието на обстоятелства изключващи произхода от бащата, съдът може да приеме, че презумпцията за бащинство е оборена. За доказването на тези обстоятелства обаче са необходими специални знания, поради което съдът е длъжен да обоснове крайния си извод с представената от страните медицинска документация или служебно да допусне съдебно – медицинска експертиза /вкл. ДНК, кръвно-групова, гинекологична/ – за установяване на оспорения правнорелевантен факт за произхода от бащата. Когато...
Споразумението за развод – какво представлява и как се изменя в последствие?
Споразуменията по чл. 49, ал. 4 от СК и чл. 51, ал. 1 от СК имат договорен характер и отразяват постигнато между съпрузите съгласие за уреждане на свързаните с прекратяването на брака отношения, така както са посочени в тях. Необходимо ли е споразумението да бъде писмено? Самото споразумение може да бъде изготвено писмено и представено на съда, а може да бъде постигнато устно пред него, в който случай то трябва да бъде вписано в протокола от съдебното заседание. Задължително ли е да имаме споразумение, за да допусне съдът развод по взаизмо съгласие? Наличието на споразумение е предпоставка за допускането на...
„Обичайното местопребиваване на дете“ – нова практика на ВКС
В случаите, когато е налице предявен иск за родителска отговорност в български съд по отношение на дете, което е живяло в държава извън ЕС /например Норвегия и Швейцария/, съдът следва да прецени компетентен ли е да разгледа това дело. В тези случаи обаче Регламент 2201/2003 за родителската отговорност не е приложим, тъй като едната държава не е членка на ЕС. Приложимата конвенция е Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на деца /Конвенцията/, ратифицирана от РБ със закон, приет от 40 НС на 18. 01. 2006г., обн. ДВ, бр....
Ползване на семейното жилище при развод – какво се случва при продажба на имота?
Според разпоредбата на чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Основни положения Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между страните – елемент от имуществените последици на прекратяването на брака. „Семейно жилище“ по смисъла на СК е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца, т. е. принадлежността на правото на собственост е ирелевантно обстоятелството. Семейно жилище са тези помещения, които се ползват от съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца. Не са част...
Конференция – производства за международно отвличане на деца по Хагската конвенция
На 6 април 2022 г. във Варшава, Полша се състоя конференцията „Как да разглеждаме производства за международно отвличане на деца? Решения за връщане, решения за отказ за връщане, тяхното изпълнение с оглед на Регламента Брюксел II ter, и добри практики в случаите на трансгранично отвличане на деца“. Адв. Русинова участва в качеството на лектор и панелист в дискусиите с адвокати и съдии от ЕС. Този семинар беше организиран от Европейския институт за публична администрация (EIPA) в рамките на проекта „Международни семейни дела: кръгла маса за споделяне на добрите практики“. Проектът има за цел да осигури практическо обучение по двата водещи инструмента...
ЛЯТНО УЧИЛИЩЕ ПО ЕВРОПЕЙСКО СЕМЕЙНО ПРАВО 2022 – ТРИЕР, ГЕРМАНИЯ
През периода 27 юни – 1 юли 2022 г. в гр. Триер ще се проведе третото лятно училище по Европейско семейно право, организирано от Академията за Европейско право ERA. За трета поредна година адв. Надя Русинова ще проведе обучения – лекции на 29-ти и 30-ти юни на темите „Семейно право и права на човека – юриспруденция на Европейския съд по правата на човека по семейноправни въпроси, включително права на еднополови двойки“, „Изслушванe на детето с акцент върху новия регламент Брюксел IIb и правата на човека “ и „Репродуктивни права и сурогация“. Работният език е английски. Повече за лятното училище, таксата за...
Има ли значение Социалното обкръжение на родителите при спор за родителски права?
При бракоразводни дела, и спорове за родителски права съдът трябва да добие непосредствени впечатления от участниците в спора и да формира преценката си кой от родителите е по-пригоден да упражнява родителските права, както и кой е по-подходящият режим на лични отношения с другия родител. Релевантните за спора обстоятелства, следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната връзка, като във всеки конкретен случай съдът е длъжен да мотивира защо дава приоритет на едни или други от тях и то като се ръководи най-напред от интереса на детето. За да охрани този интерес съдът съобразява възпитателските качества и моралния облик на родителите,...
Качеството „Родител“ в производства за връщане на дете по Хагската конвенция – ново решение по дело на кантората
С окончателно решение от 2.3.2022 г., постановено от Софийски апелативен съд, екипът на адвокатската ни кантора спечели и на втора инстанция поредното дело по реда на Хагската конвенция за международно отвличане на деца от 1980 г. Министерството на правосъдието на РБ, като централен орган по смисъла на чл.6 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца депозира молба за връщането на 5-годишно дете в САЩ. Адв. Русинова и адв. Стоева представляваха майката, която понастоящем живее с детето на територията на Република България. Апелативният съд отбелязва в решението си, че според разпоредбите на Конвенцията, прехвърлянето или задържането на...
Невъзможност да се изпълни режим на лични контакти с дете – ЕСПЧ за пореден път осъди България
С окончателно решение от 1 февруари 2022 г. Европейският съд по правата на човека за пореден път осъди България за нарушение на гарантираното от Конвенцията за правата на човека право на семейн живот. Жалбата по делото Павлови срещу България касае липсата на всякаква възможност бащата на малолетно дете и родителите на бащата /съответно баба и дядо на детето/ да осъществят режим на лични контакти, определен от съда. Жалбоподателите са търсили многократно намесата на социалните служби, полицията и прокуратурата, без никакъв успех. Тъй като контактите между детето и баща му, баба му и дядо му са били прекъснати или сериозно ограничавани,...







