България е една от малкото правни системи, които все още позволяват изследването на въпроса за вината като причина за разстройството на брака.
Принципно, в бракоразводно дело съдът е длъжен да установи и конкретизира причините, които са разстроили брака, връзката им със състоянието на брачните отношения и да прецени дали те са предизвикали временно или дълбоко и непоправимо разстройство. Причина за разстройство на брака може да бъде и допуснато брачно нарушение – противоправно поведение на съпруга. При наличието му може да се постави въпроса за вината, като всеки от съпрузите – както ищецът, така и ответникът – може да повдигне този въпрос.
Тук ще разгледаме какво значение има вината при развода и как се преценява в производството.
Първият и най-важен въпрос е какво е „брачна вина“ или „брачно провинение“. Брачната вина е субективното отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат-дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същия не бъде прекратен, те не могат да се считат освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, като зачитат и достойнството на партньора си, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. В Глава трета, Лични отношения между съпрузите – чл. 13 – чл. 17 от Семейния кодекс са подчертани няколко важни страни на дължимото поведение в брака, необходимо за добрата атмосфера в него: отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Уважението е отношение на всестранно внимание и зачитане; разбирателството е съгласуваност, постигане на единство в мнения и поведение, на хармония и безконфликтност в брака и семейството; общи грижи за семейството обуславят отговорността на всеки от съпрузите, с общи усилия, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.
В разпоредбите на новия Семеен кодекс верността не е изрично посочена като първостепенно задължение на съпрузите, но извънбрачната връзка все още се счита за едно от тежките брачни провинения. Като примери от практика за брачни провинения могат да бъдат посочени и предизвикване на скандали, изгонване на съпруга от жилището, смяна на бравата на вратата и възпрепятстване на възможността да вижда децата, грубо и конфликтно отношение на единия съпруг към другия, налагане на взетото от него решения за теглене на кредит с ипотека на семейното жилище, и т.н.
Съдът се произнася и относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. По иск за развод съдът е ограничен да обсъжда фактите и обстоятелствата само с оглед тяхното значение за дълбокото и непоправимо разстройство на брака – какви са отношенията между съпрузите и в каква степен те съответстват на отношенията между свързани в брак. Без да е сезиран с искане от някоя от страните, съдът не може да обсъжда доколко определено поведение на съпрузите е противобрачно (съставлява неизпълнение на съпружески задължения) и как то се е отразило на съществуващите отношения.
Вината не е елемент от състава на чл.49, ал.1 от СК и не обуславя уважаването или отхвърлянето на иска за развод – тоест, наличието на вина само по себе си не задължава съда да прекрати брака с развод. За това е необходимо да се докаже, че бракът да е дълбоко и непоправимо разстроен, поради вина на единия или двамата съпрузи или по обективни причини.
Искане за произнасяне по въпроса за вината може да се повдигне по всяко време, писмено или устно. Поради естеството на искането на страната за произнасяне по вината, то не се преклудира на основание чл.133 от ГПК и може да се повдигне до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. Законът не поставя специално изискване за форма, поради което е възможно да бъде направено както в исковата молба, така и в писмения отговор на ответника или писмено, или устно, в хода на производството по делото.
Когато някой от съпрузите е поискал съдът да се произнесе по въпроса за вината, това не ограничава съда да преценява само противобрачното поведение на другия съпруг. Обстоятелствата винаги ще се преценяват в съвкупност. Искането от едната страна за произнасяне по вината поражда правомощието на съда да преценява вината и на двете страни. Това е така, тъй като искането за произнасянето по вината не е субективно право на една от страните по спора да получи съдебно постановление само относно вината на другата страна. Повдигайки този въпрос, страната единствено инициира произнасяне на съда относно вината въз основа на събраните по делото доказателства, но не може да ограничи това произнасяне само до вината на противната страна.
В ППВС №10/1971г. е подчертано ,че реакцията на един от съпрузите срещу нарушенията на брачните задължения на другия, когато не надхвърля границата на житейски допустимото реагиране, е оправдана и не трябва да се квалифицира като брачна вина.
Възможно е съдът да установи вина и на двамата съпрузирт.нар. „съвместна вина“ – например, когато при несъответствия в начина на живот и очакванията един към друг, съпрузите не са съумели да нагодят и променят своя начин на живот към общия семеен бит. Възможно е по делото да не се установят основания, за да може категорично и обосновано да се приеме наличието на едностранна вина на някой от съпрузите. Често доказателствата сочат преди всичко на изключително затормозена комуникация между съпрузите и липсата на най-елементарно разбирателство, доверие и взаимно уважение между тях. Това обаче, при положение, че по делото липсват конкретни доказателства за изключителна вина за получилото се разстройство в брачните отношения, не може да се вмени такава в тежест на някой от двамата съпрузи, изключваща вината на другия.
Виновно поведение може да бъде и бездействието. Например, за дълбокото и непоправимо разстройство на брака вина могат да имат и двамата съпрузи, ако нито един от тях не е направил усилия, за да бъдат заздравени брачните отношения и за преодоляване на кризите в семейството.