По много от делата с предмет развод, родителски права или за връщане на дете по Хагската конвенция за международното отвличане на деца се назначава експертиза, при която след преглед на документите и разговори сас страните и детето експертът отговаря на определени въпроси. Често в практиката ни се поставя въпроса каква тежест точно има това заключение – дали е задължително за съда, или се преценява заедно с останалите доказателства? Какви са специфичните правила при назначаване на експертиза по семейни дела? Какви експертизи могат да бъдат от полза?
Общите постановки, в сила и при семейни спорове, са следните:
- За да основе решението са на приетото по делото заключение (за да го кредитира), съдът по същество следва да го прецени съвкупно с останалите доказателства за обстоятелствата от значение за спора, които се установяват или проверяват със заключението и от това да направи извод дали е необходимо и допълнително заключение.
- Като доказателствено средство съдебната експертиза не се ползва с приоритет пред останалите доказателства, а заключението следва да бъде ценено във връзка с тях. Заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост.
- Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Доколкото съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице (дори и когато страната не е направила възражение срещу него), когато на база изходни данни от него сам формира други крайни изводи, той трябва да изложи подробно начина, по който е достигнал до съответните резултати, като получаването им трябва да е обяснено ясно и разбираемо, за да може съответният извод да бъде разбран и оспорен от страните, респективно проверен при обжалване.
Някои от Специфичните за семейни дела правила и примери от съдебната практика:
На първо място, съдът може служебно да назначи експертиза, когато се обсъжда интересът на дете при всяко положение на делото. Съгласно ТР №1/13 г. ОСГТК, т.1, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/ или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето.
Съгласно чл. 59, ал. 6, изр. 2 СК при наличие на данни по делото за родителско отчуждение, съдът не може да постанови решение по мерките относно упражняването на родителките права и личните отношения на детето с другия родител, без да изслуша вещо лице – психолог. Изслушването на експертиза в тези случаи е наложително, тъй като действителното състояние на детето не може да бъде установено без помощта на експерт по детска психология, който да извърши личен преглед на детето и разговаря с родителите и другите лица, които полагат грижи за детето. Затова в чл. 59, ал. 6, изр. 2 СК законът, при наличието на данни за родителско отчуждение, задължава съда служебно да назначи експертиза и изслуша заключението на вещо лице – психолог (вж. Решение № 222/24.06.2015, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 6894/2014 и Решение № 111/28.05.2018, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 4185/2017)
При твърдения, че дете страда от определено заболяване и ако между страните съществува спор относно това обстоятелство, съдът следва да назначи специализирана медицинска експертиза, която след проверка на представената по делото медицинска документация, наличната документация в съответните медицински заведения и личен преглед на детето / ако се налага/, да даде заключение относно това дали същото страда от заболяването и каква е степента на неговото проявление към момента на определяне мерките по родителски права.
При искане за промяна на местоживеенето на дете, което посещава учебно заведение, съдът може да назначи психолого – педагогическа експертиза, която да отговори на въпроси, свързани с възможностите на детето в училищна възраст да продължи без особени трудности и сътресения образованието си в другото населено място и ако преместването е в друга държава, какво е обичайно необходимото време, за да научи новия чужд език за нуждите на образованието му и социалните му контакти, за да се запазят те на констатираното ниво.
При твърдения за сексуално насилие върху дете съдът може да назначи комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологическа експертиза от двама специалисти–детски психиатър и детски психолог. Чрез освидетелстване на детето в редица случаи обективно и по несъмнен начин вещите лица могат да установят осъществени ли са твърдяните действия по отношение на детето. В теоретичен аспект, принципно ако сексуално насилие е било налице, това действително бипоставило в опасност личността и възпитанието на детето, както в момента на извършване, така и в по-късната му възраст.
При искове за изменение в мерките по упражняване на родителските права и твърдения в исковата молба за неполагане на необходимите грижи за детето и намален родителски капацитет у родителя, който го отглежда, съдът може да изслуша заключение на съдебно-психологична експертиза. Тя може например да установява дали развитието на детето е в границите на ниска норма, дали липсва училищна готовност, дали и детето има значителна задръжка в езиково-говорното развитие, както и недоразвита експресивна реч и социо-комуникативното развитие. Вещото лице може да установи дали това е вследствие слаби възможности на детето, или е в резултат на неглижиране и социална депривация.
Ако детето е било жертва на домашно насилие и е преживяло или станало свидетел на упражняван физически и психологически тормоз и насилие, съдът може да назначи съдебно-психологическа експертиза, която да установи дали срещите между родителят-насилник и детето трябва да са медиирани от трето лице, предвид възможността след преживяната психологическа травма детето да е притеснено и несигурно в негово/нейно присъствие.
При съмнение от страна на съда по отношение нивото на родителския капацитет у двамата родители, същият може да назначи комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза, която да установи дали двамата имат нормален психичен статус, данни за психични заболявания, данни системни злоупотреби с алкохол, психотропни и наркотични вещества и хазартна зависимост, интелект на ниво на възрастта, образованието и бита, както и повишена самооценка, дали двамата са емоционално зрели, дали общуването помежду им е пълноценно. Вещото лице-психолог може да оцени родителския капацитет – кой от двамата по-добре осъзнава комплексния характер на отговорностите на родителя, включително грижата за създаване на условия за успешна последваща социализация на детето.