Кога подлежи на изпълнение решение, постановено от съда по спор за родителски права? Необходимо ли е да е влязло в сила? Може ли да подлежи на изпълнение решение, когато едната страна обжалва пред Върховния касационен съд?
Решението на съда за упражняване на родителските права е акт, с който съдът администрира гражданските правоотношения и има осъдителен характер. То принципно подлежи на предварително изпълнение, когато е постановено от въззивен съд, независимо от възможността за касационно обжалване.
Чл. 404, т. 1, предл. 2 ГПК, която придава характер на изпълнително основание на невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища, има предвид тези съдебни актове, с които съдът се е произнесъл по съществото на заявения за разрешаване материалноправен спор по осъдителните искове. В случая решението на съда за упражняване на родителските права е акт на спорна администрация на гражданските правоотношения, който се ползва с изпълнителна сила. Това е така, тъй като родителят не притежава правото с едностранно изявление да промени правната сфера на другия родител.
Когато определя мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между родители и деца съдът не правораздава, а администрира гражданските правоотношения, тъй като той определя реда за упражняването им. Следователно, родителите имат равни родителски права, но когато между тях няма съгласие за реда, по който те да бъдат упражнявани, този ред се определя от съда в производство по спорна администрация, поради което решението, с което съдът администрира гражданските правоотношения има осъдителен характер и подлежи на предварително изпълнение, когато е постановено от въззивен съд.
Издаване на изпълнителен лист, издадено въз основа на невлязло в сила въззивно решение, с което е уважен иск по чл. 59, ал. 9 СК в производство по спорна съдебна администрация, за който акт е предвидено допускане на принудително изпълнение, е правилно.
В някои случаи обаче е възможно съдът да спре предварителното изпълнение или да откаже издаването на изпълнителен лист.
По отношение на издръжката решението винаги подлежи на предварително изпълнение. Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК решението, с което се присъжда издръжка, подлежи на предварително изпълнение и не може да бъде спирано, вкл. по реда на чл. 282 ГПК.
По отношение родителските права:
- Относно невлязлото в сила въззивно решение за родителски права, при молба за издаване на изпълнителен лист съдът преценява и евентуалната вреда, която би могла да се причини вследствие предварителното изпълнение според чл. 243 ГПК.
- Когато има постановени привременни мерки, предварително изпълнение не се допуска. Недопустимо е по пътя на предварителното изпълнение на невлязло в сила въззивно решение постановените привременни мерки да бъдат отменени. Когато по делото има постановени привременни мерки относно родителските права, те действат, докато спорът бъде разрешен окончателно с влязъл в сила съдебен акт. Могат да се изменят докато спорът е висящ, като съдът изхожда от най-добрия интерес на децата, постоянно следи за промяна в обстоятелствата, възможно е да постанови местоживеене на децата прир трети лица, съдействие на психолози, социални работници и др. при контактите на децата с родителите и т.н,. а и оценява ефективността на мерките с оглед окончателното решение по чл. 59 СК. Казаното означава, че принудително изпълнение по невлязло в сила въззивно решение не може да бъде изпълнено, ако то противоречи на определените привременни мерки.
Цитирана съдебна практика:
Определение № 655/2014 г. по гр.дело № 4184/2014 година на 3-то ГО на ВКС
Определение №218/25.06.2020 по дело №1570/2020 на ВКС, ГК, IV г.о.