Съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай, определят личните отношения между родителите и децата така , че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения. Поддържането на подходящи лични отношения може да става не само със свиждания, но и чрез други форми на личен контакт на детето с родителя. По смисъла на закона е допустимо воденето на кореспонденция, размяна на телеграми, телефонни разговори, посещения на културни тържества, отиване на театър, опера и т. н. С решението на съда обаче не е необходимо да се изброяват всички възможно форми на лични отношения, някои от които следва да се изберат свободно от родителя или от самото дете, особено по време на неговото непълнолетие.
Въпросът дали режимът на лични контакти може да се осъществяла напълно или частично по електронен път е особено актуален в днешно време, при затрудненията с междуградски и международни пътувания, както и в случаите, когато единият родител на детето живее в чужбина.
Детето има нужда от контакт със своите родители, и дори да е на възраст, в която не може още да разбере начина на комуникация чрез мобилна или видеовръзка, е необходимо родителите да положат усилия в тази насока. Няколко са предизвикателствата при този начин на комуникация – осигуряване на подходящите условия за осъществяване на отдалечена връзка посредством подходящи телекомуникационни средства, предварително определен режим и график, съобразяване с възможностите на детето, с трудовата заетост на родителите, както и възможната часова разлика.
Обичайно използваните средства са „Скайп“, „Вайбър“, „Месинджър“ или друго средство за мобилна аудиовизуална комуникация или телефонен разговор, като конкретното време е по договорка между родителите, съобразено с режима на детето, както и със служебните ангажименти на родителите.
Това разбиране се подкрепя от практиката на Върховния касационен съд. В Определение №560/28.06.2019 по дело №602/2019 на ВКС, ГК, IV г.о. се разглежда въпроса означава ли терминът „лични отношения“ непосредствена, не опосредствена, чрез технически средства, връзка между родителя и детето, т.е. те да се намират на едно място, във времето и пространството, при срещата си. Съдебният състав посочва, че не е известно разбиране в съдебната практика, ограничаваща личните контакти между детето и родителя, комуто не са възложени родителските права, да бъдат осъществявани единствено и само при едновременното присъствие на родителя и детето на едно и също място в пространството. Още с ръководните постановки, дадени в ППВС № 1/1974 г., се приема, че при определяне на подходящите лични отношения между децата и родителите, се изхожда от обстоятелствата на конкретния случай. Свиждането и вземането на детето са определени като неразделна част от поддържането на личните отношения, и е прието, че поддържането на личните отношения поначало трябва да става в местожителството или местопребиваването на родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, но е подчертано, че начинът и формата на поддържане на личните отношения могат да бъдат най-разнообразни. Неизчерпателно ВС сочи, че по смисъла на закона поддържането на лични отношения може да става чрез воденето на кореспонденция, размяна на телеграми, телефонни разговори, посещения на културни тържества, отиване на театър, опера. Съдебната практика се съобразява с необходимостта контактът между детето и родителя да посрещне нуждата от поддържане на емоционалната връзка и близост между тях, с достатъчен период от време за изграждане и утвърждаване на отношенията на обич, приемане, споделяне, разбиране, доверие, които са същностна част на отношенията родител-дете. Не се отрича, а напротив – напълно се възприема възможността, при съвременните технологии контактите родител-дете да се осъществяват чрез телефонна и видеовръзка, което спомага за още по-пълноценно общуване.
Продължителните периоди, през които родителят отсъства от страната при осъществяване на трудовата си дейност на първо място следва да бъдат компенсирани чрез по-дълги и чести срещи със детето в месеците, които е на територията на Република България, но този режим следва да бъде пропорционален на възможността другият родител пълноценно да осъществява родителските си права спрямо детето, включително през свободните за двамата уикенди и празници. Обстоятелството, че единият работи извън страната и отсъства значително време, не следва да се отразява на положението на детето, като в този смисъл е и константната практика на ВКС. Комуникацията на този родител с детето по време на изпълняване на трудовите му задължения извън страната е въпрос от ежедневен характер, който следва по принцип да бъде разрешен в дух на разбирателство между двамата родители и те следва да положат максимално усилия да разговарят помежду си.
Пример от съдебната практика:
Варненски районен съд, гр.д. № 3548 по описа на 2020 година: ЗАДЪЛЖАВА Т.С.Ж., ЕГН: ********** /майка/ да осигури възможност за аудио визуален контакт между П.Ж.Ж., ЕГН: ********** /баща/ и детето ***Ж., ЕГН: **********, по телефон,скайп, вайбър или друг подходящ начин, два пъти седмично по 20 мин. (двадесет минути).