Според чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, промяна на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е „осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това“. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на определени предпоставки.
Какви са най-често задаваните въпроси относно промяната на имена в нашата практика?
- Какво означава „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР?
Важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР са тези, които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна.
Кои обстоятелства са важни по смисъла на тази разпоредба трябва да се преценява за всеки конкретен случай като се изхожда от неговата специфика. Ако едно лице е известно с различни имена в две държави и това му създава административни пречки и трудности при идентифицирането на самоличността, то тези обстоятелства трябва да се определят като важни по смисъла на цитираната разпоредба. Когато едно лице в различни периоди от време е носило различни имена, то след навършване на пълнолетие може да избере кои от имената, с които е известно в обществото, да носи занапред.
2. Задължително ли е бащиното име на дете без установен произход от баща да се вписва с наставка „-ов” или „-ев” и окончание съобразно пола на детето, когато то се формира от собственото име на майката?
Не. Начина на образуване на бащиното име на дете
без установен произход от бащата е регламентиран в чл.15 ЗГР. В разпоредбата
изрично е предвидено, че една от възможностите за формирането му е от
собственото име на майката. Текстът не предвижда изрично добавяне към него на
наставки „–ов” или „–ев” и окончание съобразно пола на детето; не съдържа и
препращане към чл.15 ЗГР – който провъзгласява общия принцип за формиране на
бащино име съобразно това на бащата с добавяне на наставки. При това положение
следва да се приеме, че бащиното име в хипотеза на чл.15 ал.1 ЗГР може да се
състои и само от собственото име на майката. В подкрепа на подобно тълкуване е
както самия текст на специалната разпоредба на чл.15 ЗГР /вкл. доколко
редакцията й се различава от тази на чл.13 ЗГР и предвижда повече възможности
за образуване (три – от собственото име на майката, от неговия корен (чл.15
ал.1 ЗГР) или със съгласието на бащата на майката, от неговото име (чл.15 ал.2
ЗГР) – и очевидно цели създаване на по-гъвкав режим), така и вложения в нея
социален смисъл. Целта е да се даде възможност на единствения родител на дете
без установен произход от бащата да избере най-подходящото и най-малко
злепоставящо интересите на детето бащино име с оглед особеностите на всеки
конкретен случай – така че да се осигури в най-добра степен интереса на детето,
което е в по-уязвимо положение от дете с установен произход от двамата
родители. Горното тълкуване е в съответствие и с един от основните принципи в
правото – за равенство и недискриминация /чл.6 от Конституцията на Република
България, чл.14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи/ – който се отнася не само до формалното равенство /равно
отнасяне към еднакви случаи/, но и до равенството по същество /допустимо е
неравно отнасяне към нееднакви случаи в зависимост от разликата между тях –
тогава разлика в третирането има за цел да премахне съществуващото неравенство
и води до равенство по същество/.
Следователно отговорът на правния въпрос е, че не е задължително
бащиното име на дете с неустановен произход от бащата да се вписва винаги с
наставки „-ов” или „-ев”.
3. Субективното желание на лицето да носи определено лично име може ли да се квалифицира като „важно обстоятелство” по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР?
Да. Името е част от личностното самоопределяне на лицата и поради това субективното желание на дадено лице да носи определено лично име може да се квалифицира като „важно обстоятелство”, особено когато това е свързано със съображения от етнически или религиозен характер предвид правото му на свободно самоопределянето по тези признаци, и исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции.
4. Съставлява ли несъответствието на фамилното име на лицето с фамилията на останалите членове на рода важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал.1 ЗГР?
Да.Фамилното име на лицето определя принадлежността му към семейството – към фамилия с определен произход, значение, история, възраст; определя принадлежността му към рода; към корените на родословието му. Членовете на едно семейство обичайно носят еднакво фамилно име, сочещо родствената им връзка в обществото; принадлежността им към фамилията. Разликата във фамилните имена на членовете на семейството им създава неизбежно затруднения както в социален план, така и при индивидуализацията им и обозначаването на родовата им принадлежност , поради което се явява важно обстоятелство по смисъла на чл. 19 ЗГР, даващо основание за промяна на фамилното име.
5. При наличие на двойно гражданство, налице ли са важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР след като в документите за самоличност, издадени от двете държави лицето е записано с две различни имена?
Да. При наличие на две фамилни имена по документите за самоличност и други документи, издадени в различни държави, неудобства биха могли да се появяват, което представлява обстоятелство, попадащо в хипотезата на чл.19, ал.1 ЗГР.
6. Представляват ли „важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, лично и обществено значимите обстоятелства, че в семейната, училищната и обществената среда, където лицето се е установило да живее и учи, не е известен етническият му произход и то не желае същият да бъде известен, а желае да се приобщи към друга етническа група, в която е семейната му и обществена среда?
Да. Името е част и от личното самоопределяне на лицата, поради което субективното желание на дадено лице да носи определено собствено име може да се квалифицира като „важно обстоятелство” по смисъла на ЗГР. Лично и обществено значимите обстоятелства, че в семейната, училищната и обществената среда, където лицето се е установило да живее и учи или работи, не е известен етническият му произход и то не желае същият да бъде известен, а желае да се приобщи към друга етническа група, в която е семейната му и обществена среда, несъмнено са свързани с личното и етническо самоопределяне на физическите лица. Поради това, мотивираното от тези обстоятелства субективно желание на дадено лице да носи определено собствено име, следва да се квалифицира като „важно обстоятелство” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. От друга страна, субективното лично право да се промени собственото име на дадено физическо лице в тези случаи, не следва да препятства реализирането спрямо него на наказателна, административна или гражданска отговорност.
7. Представлява ли важно обстоятелство по смисъла на чл.19 от ЗГР, наличието на несъответствие между името и народностния произход на лицето?
Да. Името носи информация за произхода на лицето и е един от основните идентификационни белези на всяко физическо лице. Затова може да се счете, че наличието на несъответствие между името и народностния произход представлява важно обстоятелство по смисъла на чл.19 от ЗГР, обосноваващо основателност на направено искане за промяна на собствено име.