Понятието „обичайно местопребиваване на дете“ е от основно значение при семейни спорове с международен елемент. Често страните по дела за родителски права са български граждани или лица с двойно гражданство, като същевременно те и децата им имат обичайно местопребиваване в друга държава членка на Европейския съюз. В тези случаи произнасянето по искове за родителски права попада в приложния обхват на Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., който определя международната компетентност по делата за родителската отговорност.
Съгласно т.12 от Преамбюла на Регламент(ЕО) № 2201/2003г., основанията за определяне на компетентността по делата за родителската отговорност, са оформени в светлината на най-добрия интерес на детето и особено на критерия на близостта. Това означава, че компетентността на първо място трябва да се отнася към държавата-членка на обичайното пребиваване на детето, освен в някои случаи на промяна на пребиваването на детето по силата на споразумения между носителите на родителската отговорност.
Приложимата е разпоредбата на чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., според която съдилищата на държавата-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран.
В друга група случаи – при международно отвличане на деца – в производства по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. детето следва да бъде върнато незабавно в държавата по обичайното си местопребиваване, което отново задължава съда да извърши преценка коя точно държава е това.
Когато пред съд в държава – членка е заведено дело, по което той не е компетентен, а компетентността принадлежи на съда на друга държава – членка, съдът, пред който е заведено делото служебно прогласява, че не е компетентен и прекратява производството по делото.
Как се преценява къде е „обичайното местопребиваване“ на детето в тези случаи?
Обичайното местопребиваване на детето в дадена държава е различно от неговото гражданство и се преценява не само от физическото присъствие на детето в дадена държава, но и от останалите фактори, свързани със социалната среда, които показват, че това присъствие не е временно или случайно, а отразява интеграцията на детето в социалната семейна среда /решение на съда на ЕС по дело С-523-07 И С-497/2010/.
Гражданството на родителите е ирелевантно за определяне на компетентния съд, ако детето е с установено обичайно местопребиваване в друга държава членка.
Според установената съдебна практика на ВКС/определение № 225/16.06.2020 г. гр. д. № 1250/2020 г. на ВКС, III г. о./ общата компетентност по искове за родителска отговорност е определена в чл. 8 от Регламент /Е0/ № 2201/2003 г. по обичайното местопребиваване на детето към момента на сезиране на съда. В практиката на СЕС / решение по дело С-523/2007 / е разяснено, че понятието „обичайно пребиваване“ по смисъла на чл. 8, пар. 1 Регламент /Е0/ № 2201/2003 г. трябва да се тълкува в смисъл, че това пребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда, като следва да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава членка, както и причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава.
Националната юрисдикция следва да установи обичайното пребиваване на детето при отчитане на всички фактически обстоятелства, специфични за конкретния случай. Разяснено е още, че обичайното пребиваване на едно дете според чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. се намира на мястото, където е центърът на неговите интереси, както и че престоят на детето в определена държава не трябва да бъде непрекъснат, за да се приеме, че там е неговото обичайно местопребиваване.
Отделно от това Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., в частност чл. 8 , не обвързва понятието обичайно местопребивание с конкретен фиксиран срок на престой и уседналост в държава- членка към момента на сезирането на съда. Понятието обичайно местопребиваване е извеждано в практиката на СЕС, която не го обвързва с конкретен и фиксиран срок- брой месеци или години. Според решение от 22.12.2010 г. на СЕС по дело № С-497/10 „обичайното местопребиваване по см. на чл. 8 и 10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда, като за тази цел, трябва по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на тази държава членка и за преместването на майката в тази държава, от една страна, а от друга – особено предвид възрастта на детето – географският и семейният произход на майката, както и семейните и социалните отношения, поддържани от нея и детето в тази държава членка“.