Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя. Минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от минималната работна заплата.
За 2021 г. с ПМС № 331/26.11.2020 г. е определен размер на минималната работна заплата от 650.00 лв, което означава, че минималният размер на издръжка за едно дете за 2021 г. е 162.50 лв.
Според т. 5 на ППВС № 5/ 16.11.1970г. „възможностите„ на лицето, което дължи издръжка следва да се определят от неговите доходи, имотно състояние, възраст, образование, професионална квалификация, трудоспособност. Следва да се отчетат и „непосредствените грижи” ( грижите и издръжката, доставяни в натура ) от родителя, който упражнява родителските права. В съответствие с чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя от два показателя – нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
На детето следва да се осигурят необходимите битови условия и средства, които да му гарантират нормален живот и развитие. Нуждите на децата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение за случая, като съгласно ППВС от 1970 г. „не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използуват за цели извън издръжката.“
Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата. Затова, родителят, който не упражнява родителските права, е задължин да заплаща месечна издръжка на детето чрез другия родител.
При определянето на размера се взимат предвид множество фактори – дали родителят, който я дължи има задължения за издръжка към други лица, както и наличието на други препятстващи причини да се заплаща издръжка, като разходи за наем, както и други задължения, които да утежняват финансовото му положение като разходи във връзка със здравословното състояние на неговите родители.
Някои особени положения при определянето на издръжка за ненавършило пълнолетие дете:
Според ППВС №5 не се освобождават от задължение за издръжка лицата, които макар и трудоспособни неоправдано не работят. Издръжката на ненавършилото пълнолетие дете е безусловна. В този случай възможностите им да заплащат издръжка се определят от тяхната професионална квалификация и другите обстоятелства, които са от значение за случая.
Взимат се предвид и допълнителни доходи, които не попадат в работната заплата. Например в съдебната практика се приема, че командировъчните добавки, получени от родителя следва да се да бъдат включвани в трудовите му доходи при определяне размера на издръжката. Принципно, командировъчните пари не влизат в състава на брутното трудово възнаграждение по чл.228 от КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Независимо от горното следва да се има предвид, че командировъчните целят да обезпечат нуждите на работника при престоя му в друго населено място и че със същите командирования задоволява необходимата си издръжка. Поемайки своята собствена издръжка с получените командировъчни, родителят е във възможност от получаваното от него брутно трудово възнаграждение да отдели повече средства за издръжката на детето си, от минимално предвидената по закон, отколкото би могъл да отдели, ако не взима посочените по-горе командировъчни пари, а получава единствено минималната работна заплата за страната. Разбира се, следва да се отчете и обстоятелството дали командировъчните имат постоянен, а не инцидентен характер.
Възможно е определяне и на еднократна месечна добавка към издръжката в изключителни случаи. Съгласно разпоредбата на чл.143,ал.4 СК, по искане на родител или на лице, което осъществява заместваща грижа по чл.137 СК, съдът може да определи добавка към присъдената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. При преценката за основателността на претенцията, съдът следва да установи налице ли са изключителни нужди на детето, изискващи разходване на допълнителни средства – напр. заболяване, изискващо скъпо лечение, изключителен талант и др.подобни, които извънредни нужди следва да бъдат установени с надлежни доказателства. Втората кумулативна предпоставка е възможността на родителя да даде тази добавка „без особени затруднения“ – т.е. без да променя съществено начина си на живот.
Недаването на издръжка, когато е трайно и при липсата на друг финансов или материален принос на родителя за отглеждането на детето, без значение дали издръжката е и изрично поискана, е поведение, което представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения, което именно налага предприемане на мерки за закрила на детето чрез лишаване от родителски права.