Можем ли да бъдем жертва на дискриминация, когато имаме наднормено тегло – защитен признак ли е „затлъстяването“?
Дискриминацията е по-неблагоприятно третиране въз основа на един или няколко от защитените от закона признаци. Традиционно в българското и международно право защитени признаци са пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние и др.
Наднорменото тегло или затлъстяването не са посочени изрично в Закона за защита от дискриминация, нито са изброени в Европейските директиви или други международни документи. Въпросът става все по-актуален, тъй като според данните на Световната здравна организация 25% от българите са затлъстели, а в световен мащаб почти два милиарда души над 18-годишна възраст имат наднормено тегло, и 650 милиона са със затлъстяване.
Какъв е отговорът на въпроса защитени ли сме от дискриминация /не само на работното място/, когато страдаме от затлъстяване?
С новата съдебна практика на Съда на ЕС в Люксембург е дадено концептуално разрешение на този въпрос – затлъстяването е защитен признак, когато представлява увреждане.
Какво на практика значи това?
Затлъстяването, само по себе си, не е „увреждане“ по смисъла на Директива 2000/78 /ЕО, и съответно по смисъла на ЗЗДискр. При някои обстоятелства обаче затлъстяването може да попадне в концепцията за увреждане, разработена в HK Danmark (С-335/11, ECJ). С това решение за първи път в правото на ЕС е прието, че диференцирано третиране въз основа на затлъстяването може, в зависимост от въздействието му върху работоспособността на дадено лице, да попада в обхвата на дискриминацията по признак увреждания. Според СЕС „увреждане“ е „ограничение, което се дължи по-специално на дългосрочни физически, психически или психически състояния, които при взаимодействие с различни обстоятелства могат да възпрепятстват пълното и ефективно участие на заинтересованото лице в професионалния живот наравно с другите работници“ (Kaltoft, параграф 53, позовавайки се на HK Danmark, параграф 38).
Преценката следва да се извършва от съда, пред който е висящо производството за защита от дискриминация, на базата на специфичните особености на всеки отделен случай, анализирайки един по един елементите на понятието „увреждане“.
*Презентацията е представена от адв. Русинова на работна среща на тема „Прилагане, надзор и насърчаване на основните трудови права“, Хагски университет, 26 ноември 2019 г. Това събитие бе организирано като старт на сътрудничеството между Хагския университет и университета в Лайден, Холандия, във връзка с Международния журнал за съдебна практика по трудови права (ILaRC – https://brill.com/view/journals/ilrc/ilrc-overview.xml ) към който адв. Русинова публикува анализи и коментари към новопостановени решения на СЕС по проблемите на дискриминацията и тормоза на работното място.