Всички държави-членки на ЕС следва да зачитат правата на съпрузи, сключили еднополов брак

Зачитане на правата при еднополов брак

Европейският съд в Люксембург: „Всички държави-членки на ЕС следва да зачитат правата на съпрузи, сключили еднополов брак“

Страните от ЕС, които не са легализирали еднополовия брак, трябва да зачитат правата на пребиваване на съпрузи на едни и същи пол, които искат да живеят заедно на тяхна територия, се казва в решението на Европейския съд в Люксембург в решение, приветствано като победа за човешкото достойнство и равноправие.

Съдът на Европейските общности заяви, че държавите-членки трябва да признаят правата на всички брачни двойки за свободно движение, независимо от техния пол или сексуална ориентация.

Решението беше постановено по дело, по което румънските власти бяха обвинени в дискриминация срещу румънски гражданин, който иска да живее в родната си страна със своя американски съпруг, с когото са живели на семейни начала четири години преди да сключат брак в Брюксел през 2010 г.

Румънските власти са отказали да дадат на съпругът – американски гражданин право на пребиваване на основание, че не може да бъде класифициран в Румъния като съпруг на гражданин на ЕС. Мъжете са се обърнали към румънския конституционен съд, който е отнесъл делото в Люксембург. Съдът е постановил, че доколкото под понятието „съпруг“ се разбира „лице, свързано друго лице чрез брак“, то „съпруг“ е неутрален по отношение на пола термин и „може следователно да обхване съпруг от един и същ пол на гражданин на ЕС“.

Съдът на Европейските общности обаче е постановил, че докато държавите от ЕС запазват свободата да разрешават или не брак между лица от един и същи пол, те не могат да възпрепятстват свободата на пребиваване на гражданин на ЕС, като откажат да дадат на съпруга си от същия пол, на държава, която не е държава-членка на ЕС, произтичащо от това право на пребиваване на тяхна територия.

Румъния е една от шестте държави-членки на ЕС – заедно с Полша, Словакия, България, Литва и Латвия – които не признават юридически еднополовия брак. Според българското законодателство /чл.5 от Семейния кодекс/: „Бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние“, като тази постановка изключва сключването и признаването на граждански брак при еднополови двойки.
На практика решението на ЕС означава, че дори у нас да не е възможно да се сключи еднополов брак, то такъв, сключен в чужбина, следва да бъде признат от българската държава.

• До момента има само едно решение на Върховния административен съд от 2017 г. по адм.д.7370/2016 г. по дело, по което е поискано въз основа на акт за сключен еднополов брак в Кралство Белгия да бъде издадено удостоверение за сключен граждански брак от район „Надежда“ – Столична община. Искането е отхвърлено, като ВАС потвърждава отказа на държавната администрация със следните мотиви:

„По силата на чл. 46, ал. 1, изр. 1 от КРБ и чл. 5 от СК еднаквият пол на лицата се явява пречка за сключване на брак съгласно българското законодателство. При положение, че исканото удостоверение има функция да установи единствено дали са налице пречките за сключване на брак съгласно изискванията на националното право, то оплакването за нарушение на международни актове, включително чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи са неоснователни. Още повече, че съгласно чл. 12 от цитираната конвенция отношенията, свързани с условията за сключване на брак, се регламентират изцяло от националните закони. По изложените съображения няма касационни основания за отмяна на обжалваното решение и последното следва да бъде оставено в сила.