Предлoжения по Проекта на Наказателния кодекс

Домашно насилие

Организациите от Алианса за защита срещу домашното насилие, включително Фондация „Български център за джендър изследвания” се обявяват за незабавно подписване и ратификация на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие[1] (т. нар. Истанбулска конвенция). След ясно изразеното ни искане за присъединяване на България към Истанбулската конвенция през ноември 2013 година, кампанията ни за предприемане на съответните действия от българското правителство бе обявена за постоянна.

Организациите от Алианса за защита срещу домашното насилие, включително Фондация „Български център за джендър изследвания” се обявяват за незабавно подписване и ратификация на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие[1] (т. нар. Истанбулска конвенция). След ясно изразеното ни искане за присъединяване на България към Истанбулската конвенция през ноември 2013 година, кампанията ни за предприемане на съответните действия от българското правителство бе обявена за постоянна.

Неразделна част от тази кампания е и искането ни проектът за нов Наказателен кодекс да бъде в съответствие с основните принципи и разпоредби на Конвенцията, за да не се налагат непрекъснати изменения на НК след неговото приемане. Конвенцията изисква ефективно преследване и наказване на всички актове на насилие, включително домашно насилие, срещу жените и момичетата.

Нашите основни искания са насочени към по-добра защита на жените и момичетата от насилие:

Всички форми на домашно насилие, довели до телесна повреда, да се преследват от прокуратурата като престъпления от общ характер.

Да се отмени разпоредбата на чл. 131 от проекта, която разширява кръга телесни повреди, които се преследват по тъжба на пострадалия като престъпления от частен характер. Особено рискова е разпоредбата на ал. 1, т. 2 от този член, която предвижда средната телесна повреда, причинена на лице, с което деецът е в особено близки отношения, да се преследва по частен ред. Ако разпоредбата остане в този си вид, би се създала изключително голяма опасност тежки форми на домашно насилие да останат без адекватен наказателноправен отговор. Освен че подобно решение противоречи на редица международноправни инструменти, по които България е страна, то е и в пряко противоречие с Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, която България предстои да подпише и ратифицира.