Половата дискриминация (известна още и като сексизъм) е комплекс от предразсъдъци и проява на дискриминация и/или омраза към хората, насочена в зависимост от техният пол, но терминът може да се отнася и до принципното разделение на хората по този признак.
Според сексистките представи и предубеждения между половете има базови различия, които предопределят различна социална роля, различна сексуална свобода и различен правен статут за мъжете и жените. Тези теории могат да се отнасят до редица вярвания или модели на мислене:
• убеждението, че единият пол е по-висш от другия;
• бинарност в разбирането за половете: че всеки един човек принадлежи или към мъжкия или към женския пол, и не може да има никоя от характеристиките на другия;
• произтичащата от горното идея за стереотипизиране на понятието за мъжественост (полова роля) за мъжете (пол) и стереотипизиране на понятието за женственост (полова роля) при жените (пол).
• отношения като мизогинията (женомразство) и мизандрията (мъжемразството);
Сексисткото мислене в повечето случаи е насочено в полза на мъжкия пол, но може да бъде и в обратна посока. Най-често се смята, че жените са по-добри от мъжете в някои дейности (напр. домакинство, отглеждане на деца, ръкоделие и др.), докато мъжете ги превъзхождат във всички останали области на живота. Като резултат от това на жените се отказва достъп до определени професии, а в някои държави — и въобще до образование, и социална изява.
На законово ниво развитите държави (предимно западни общества) полагат усилия да се борят със сексизмите чрез антидискриминитативни закони, особено по отношение на работното място, тъй като дори в тях, сексизмът е наличен на обществените сфери и социалните стереотипи.