Лични отношения на дете с баба и дядо

Лични отношения на дете с баба и дядо

Интересите на всяко дете са да расте в нормална семейна среда, а при невъзможност – да контактува с всеки от роднините си и да поддържа отношения с него. Никое дете не може да има интерес да се отчужди от близките си тогава, когато те навредят на развитието възпитанието му – именно затова законът дава право на детето и на бабата и дядото да поискат съда да определи режим на лични контакти между тях на основание чл. 128 от Семейния кодекс.

Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност.

Целта на производството е не да се търси комфорта на родителите и бабата и дядото, а да се осигури най-добрият интерес на децата, който принцип е инкорпориран в Общия коментар No 14 (2013 г.) на Конвенцията за правата на детето на ООН.

Най-добрите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. В този смисъл в т. 70 от Коментара е записано следното: „Запазването на семейната среда обхваща запазване на връзките на детето в по-широк смисъл. тези връзки се отнасят до по-широкия семеен кръг, например баби и дядовци, чичовци и лели, както и приятели, училищна и по-широка среда, и са от особено голямо значение, ако родителите са разделени и живеят на различни места.“

Установяването на правото по чл. 128 СК е продиктувано от обичайните и традиционни отношения в българското семейство, а именно по-възрастните родители да подпомагат своите деца при отглеждането на техните деца, т.е. на внуците. Нормата цели утвърдените родови отношения да не бъдат прекъсвани при развод между родителите на децата, респективно при смърт на единия родител, и родителските права да се упражняват само от единия родител.

Кои са основните положения при определянето на такъв режим?

Чл. 128 (1) от Семейния кодекс:
Дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Това право има и детето.

1. Кои са страните в това производство?
Право да искат постановяване на такъв режим са както бабата и дядото /независимо дали действат заедно или всеки за себе си/, така и самото дете чрез законните си представители.
Ответници са и двамата родители /в качеството им на задължителни другари в процеса/, което означава, че искът винаги следва да е насочен и към двамата едновременно.

2. Къде се разглежда делото?
Компетентен е районният съд по настоящия адрес на детето, който може да не съвпада с постоянните адреси на родителите и насочва към местоживеенето на самото дете.

3. Има ли значение обстоятелството, че бабата и дядото и детето живеят на различни места?
Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага продължително пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни на седмицата и/или в друг период от годината в свободно за детето и бабата и дядото време. Местоживеенето в различни населени места не е основание искът да бъде отхвърлен.

4. Има ли значение обстоятелството дали родителите пречат на бабата и дядото да виждат детето или не?
Не е от основно значение и обстоятелството пречи ли някой от родителите на поддържането на редовен контакт между бабата и дядото и детето. В текста на чл. 128 от СК не се съдържа изричното изискване да се пречи на поддържането на лични отношения с детето от бабата и дядото, за да се уважи такова искане, каквото беше изрично предвидено в текста на чл. 70, ал. 2 от СК /отм./.

Съдебната намеса в отношенията между страните по делото се налага, доколкото макар формално майката и/или бащата да декларира позиция, че не пречи на личните отношения на бабата и дядото с детето, то безспорно последните са емоционално свързани с него, както и предвид обстоятелството, че последните имат желание за продължаване на контактите с детето.

5. Длъжен ли е съдът да уважи или отхвърли поискания с исковата молба режим, или може да постанови нещо различно от него?
Производството за определяне на режим на лични отношения по чл. 128 от СК е спорна съдебна администрация на граждански отношения, основана и на съображения за целесъобразност. Съответно, съдът не е обвързан с конкретно претендирания от ищеца режим.

Исковата молба за определяне на режим на лични отношения между дядото и бабата от една страна и внука – от друга, с посочен примерен режим, сезира съдът да постанови решение, с което да определи подходящ режим при отчитане интересите на детето, но не обвързва съда с конкретното искане. В този смисъл, постановявайки различен от поискания режим – например да добави няколко часа или дни с оглед целесъобразното разпределение на почивните дни между родителите, съдът не би постановил нещо извън петитума на исковата молба и именно това следва да направи, ако не намира предложения от бабата и дядото режим за адекватен, но намери, че е в интерес на детето такъв да бъде определен.

Определеният режим трябва да е съобразен на първо място с интересите на детето, което в случая е проявление на принципното положение, че при този вид производства съдебната намеса се предприема въз основа на обществения интерес.

6. Ако родителите и бабата и дядото не са в добри отношения, как се отразява това на производството?
Не са главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето. Те може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата и дядото да бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин, опасен за психическото или физическото му развитие (напр. не задоволяват потребностите му от храна, или от разходка, или го подбуждат да върши противообществени прояви и т.н.).

Когато бабата и дядото имат поведение, което накърнява интересите на родителите на детето, но по делото е установено че се грижат за самото дете добре и не застрашават развитието му, то не е в интересите на детето бабата и дядото да бъдат лишени от възможност да имат лични отношения с него, в който смисъл е Решение № 672 от 18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 914/2010 г., IV г. о., ГК.

Влошените отношения между родителите на детето и ищците, независимо от причините за това, се отразяват негативно върху психиката на детето, то изживява конфликта и вероятно на тази ниска възраст е принудено да заема една или друга позиция в зависимост от поведението на възрастните. За преодоляване на този негативен резултат върху детската психика страните следва да положат необходимите усилия за поддържане на нормални и сдържани отношения помежду си, а не да настройват детето по един или друг начин срещу някой от роднините му.

7. Ако бабата и дядото живеят заедно с единия родител, и могат да виждат детето във времето, което детето прекарва с него, това основание ли е за отхвърляне на иска?
Както за бабата и дядото, така и за детето би било важно да имат определен период от време, през който детето и бабата и дядото да са заедно и да е ясно, че тези срещи не зависят от поведението и настроението на родителите.

Принципно, изводът, че бабата и дядото могат да контактуват с детето и полагат грижи за него във времето, предназначено за личен контакт на единия от родителите на детето /техния син или дъщеря/ не следва да е основание за отхвърляне на такъв иск и не е обосновано режимът на бабата и дядото да се поставя в зависимост от страна на който и да било от родителите на детето, нито тези отношения да са за сметка на пълноценния личен контакт на детето с родителя. Възможно е обаче в някои особени случаи, след като родителят /техен син или дъщеря/ има достатъчно широк режим на лични отношения с децата, и тъй като живее в една и съща къща с родителите си и тъй като отношенията между тях са много добри, в интерес на децата да се постанови съвместното упражняване на контакти на този родител, бабата и дядото и от друга страна детето. Така едновременно ще бъде дадена възможност за изграждане у тях на усещане за семейна среда и при посещенията в дома на бащата, а от друга – няма да бъде препятствана възможността майката да общува с децата си в оставащите почивни дни в месеца (както се приема в Решение № 139 по гр. д. № 6998/2013 г., IV г. о. и Решение № 176 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5735/2013 г., IV г. о., ГК).

8. Различната възраст на детето предполага различен режим.

Например, за едно дете на 4 – 6 години то е във възраст, в която ако бъдат ограничени контактите му с роднините по бащина или майчина линия има опасност то окончателно да се отчужди от тях и за в бъдеще дори и да не поддържа връзка с тях. Същевременно възрастта не е твърде ниска, за да налага по време на контактите между детето и ищците да присъства някой от родителите му, което преди изглаждане на отношенията между страните би довело само до допълнителни усложнения и конфликтни ситуации, на които детето да стане пряк свидетел, със съответните негативни последици за психиката му.