• Начало
  • За нас
    • Онлайн правни услуги
    • Права на клиента
    • Сертификати и грамоти
    • Галерия
    • Видeo
    • Отзиви от нашите клиенти
    • Карта на сайта
  • Практика
    • Родителски права
    • Бракоразводни дела
    • Брачни договори и имуществени отношения
    • Права на човека
    • Международно отвличане на деца
    • Домашно насилие
    • Сексуален тормоз
    • Дискриминация
    • Медиация
    • ЛГБТИ права
    • Промяна на име
    • Психологическа подкрепа
    • Pro bono правни услуги за жени, диагностицирани с рак на гърдата
    • Корпоративни правни услуги
  • Новини
  • Блог
  • Онлайн адвокат
    • Е-Развод
    • Видео консултация
    • Писмена консултация по електронен път
    • Онлайн документи
  • Контакти
Адвокатска кантора Русинова Адвокатска кантора Русинова

Подкрепа на правото на биологичния баща

Подкрепа на правото на биологичния баща

Нова съдебна практика в подкрепа на правото на биологичния баща да установи родствена връзка с детето си

След приемането на новия Семеен кодекс през 2009 г., очевидно с идеята да се осигури стабилност на детето, отпадна законовата възможност биологичният баща да има право да оспорва бащинство, вписано в акт за раждане, и да установява собствената си биологична връзка с детето.

На практика ситуацията се оказа такава, че в българското законодателство не се урежда и защитава правото на биологичния баща да установи биологичната си връзка с детето.* Това предизвика множество опити по съдебен ред да се търсят различни начини биологичното бащинство да се установи /нашата кантора също проведе такъв опит/, но всички бяха безуспешни. Това доведе до делото пред Европийския съд по правата на човека в Страсбург „Л.Д. и П.К. срещу България„**, с което ЕСПЧ постановява, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията за правата на човека, тъй като жалбоподателите не са имали ефективна възможност директно да оспорят припознаването и да предявят иск за установяване на бащинство. Според ЕСПЧ е разумно да се взема предвид факта, че вече е установено бащинството на децата, но в такива случаи следва да се преценяват и други фактори като специфичните обстоятелства и ситуацията на засегнатите лица – детето, майката, законния баща и предполагаемия биологичен баща.

Предвид тази ситуация Върховният касационен съд постанови Определение № 341/2017 г. по ч.гр.д. № 3310/2017 година на 3то гражданско отделение, с което тази законова празнота е преодоляна. Съдът постановява следното: „Липсата на законодателна уредба и на осигурена адекватна защита на правото на биологичния баща да установи биологичната си връзка с детето не води до отпадане на установеното в чл. 8, ал. 1 от конвенцията право на личен живот, защитаващо и посочения по-горе интерес, както и на установеното в чл. 6, ал. 1 от конвенцията право на достъп до съд. Поради това, на същия следва да бъде признато право да оспори припознаването и установи произхода на детето от себе си пред българския съд на осн. чл. 8 и чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека.“

Искът е квалифициран с правно основание чл. 8, ал. 1, вр. чл. 6, ал. 1 ЕКПЧ, което означава директно позоваване на Конвенцията и представлява нов, значително по-съвременен подход. Предстои ново производство и постановяване на решение на Окръжен съд – Силистра, което ще следим с интерес, но вече е възможно такова производство да бъде водено и пред останалите съдилища на РБ.

*От правна гледна точка разпоредбите на чл. 66 и 69 СК не предвиждат възможност за лице, претендиращо да е биологичен родител на дете, да обори извършено припознаване на същото и установи произхода на детето от него, а възможност да припознае детето биологичният баща би имал само в случай, че бъде оборен по исков ред произходът, установен с акта за раждане, с предположението по чл. 61 СК или с припознаване.

** Л.Д. и П.К. срещу България
/резюме на Министерство на правосъдието, http://www.justice.government.bg/files/Bulletin_broi_14_636215629953918320.pdf/
Жалби № 7949/11 и № 45522/13
Решение от 08.12.2016 г.
Нарушение на член 8 от Конвенцията
Делото касае оплаквания по член 8 от Конвенцията, че жалбоподателите не са разполагали с правната възможност да оспорят извършено от страна на трети лица, припознаване по отношение на две деца, спрямо които Л.Д. и П.К. твърдят биологично бащинство. ЕСПЧ постановява, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията.

В периода между 2007-2010 г. Л.Д. имал връзка с жена на име И.С., която забременяла през януари 2010 г. След този момент двамата преустановили отношения като жалбоподателят твърди, че не е знаел кога следва да настъпи термина на бременността й.

През ноември 2010 г. жалбоподателят научил, че И.С. е родила момиченце на 12.10.2010 г., както и че трето лице е припознал детето като свое. На 27.12.2010 г. жалбоподателят предявил иск срещу детето, майката и лицето, извършило припознаването, с правно основание чл. 71 от Семейния кодекс за установяване на произход. С разпореждане от 15.07.2011 г. исковата молба била върната на жалбоподателя и съдебното производство било прекратено поради неотстраняване на констатирани нередовности.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба. С определение на САС от 01.02.2012 г. съдът потвърдил разпореждането, като посочил, че правилно основание за връщането на ИМ е недопустимостта на предявения иск, тъй като жалбоподателят не е припознал посоченото дете и следователно не разполага с процесуална легитимация да оборва вече установения по законовия ред произход и да изисква установяването на друг произход. ВКС не допуснал касационно обжалване на въззивното определение.

Образуваното дело по повод искова молба на прокуратурата с правно основание чл. 66, ал. 5 от СК било прекратено, тъй като прокуратурата е оттеглила иска като е посочила, че не поддържа исковата си молба спрямо жалбоподателя Л.Д. При обжалване пред въззивната инстанция, решаващият съд е взел предвид и представените възражения от ответниците, в лицето на майката и законния баща на детето. С решение от 30.10.2012 г. Апелативен съд изтъкнал, че след като искът е бил оттеглен по отношение на жалбоподателя следователно не се поддържа биологичния произход на детето от него.

Междувременно с решение на СГС от 08.02.2011 г. спрямо детето е извършено пълно осиновяване, от страна на съпругата на лицето В.К., което е осъществило припознаването. В периода 2009 – 2010 г. вторият жалбоподател – П.К., имал връзка с една от колежките си. След раздялата им през март 2010 г. той напуснал работа. През декември 2010 г. чрез други лица П.К. научил, че тя е родила момче и че лице с инициали С.К. е припознал детето. На 21 октомври 2011 г. вторият жалбоподател сезирал съда, оспорвайки бащинството на С.К. С определение от 22.05.2012 г. съдът обявил предявения иск за недопустим, с мотива, че след като няма качеството на припознаващ, той не разполага с право на иск да оспори извършено припознаване, по смисъла на националното право. И двамата жалбоподатели повдигат оплаквания по член 8 (право на зачитане на личния и семейния живот) от Конвенцията .

В решението си ЕСПЧ отбелязва, че нa 29.08.2016 г. на интернет страницата на Министерство на правосъдието е публикуван проект на Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс.

Предлага се създаването на възможност за оспорване на припознаването от Дирекция „Социално подпомагане“ в срока по чл. 66, ал. 1 от СК и връщане на отменената с действащия СК възможност за оспорване на припознаването по съдебен ред от всяко лице, което има правен интерес като се предвижда задължителното съединяване с иск за установяване на произход. В мотивите към проекта се посочва, че промените са необходими, за да ограничат все по-масовото използване на института на припознаването за заобикаляне на осиновяване, дори трафик и търговия с деца.

Разглеждайки жалбите по същество, Съдът на първо място обсъжда въпроса за приложимостта на член 8 от Конвенцията. Той приема, че при липсата на контакт между жалбоподателите и децата, настоящите обстоятелства попадат в обхвата на разбирането за „личен живот“, a не на „семеен живот“ по смисъла на посочената разпоредба. Макар държавите-членки да разполагат в случая с широка свобода на преценка, ЕСПЧ постановява, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията. Той посочва, че жалбоподателите не са имали ефективна възможност директно да оспорят припознаването и да предявят иск за установяване на бащинство. Според ЕСПЧ е разумно да се взема предвид факта, че вече е установено бащинството на децата, но в такива случаи следва да се преценяват и други фактори като специфичните обстоятелства и ситуацията на засегнатите лица – детето, майката, законния баща и предполагаемия биологичен баща.

В случаите на жалбоподателите предявените от тях искове са обявени от съдилищата за недопустими единствено на основание, че вече е установен по законен ред произхода на децата. ЕСПЧ обсъжда предвидените в чл. 66, ал. 5 от СК правомощия на Дирекция „Социално подпомагане“ и прокурора да оспорят припознаването, както и възможността по чл. 64, ал. 1 от СК за припознаване на дете преди неговото раждане, но приема че тези възможности не представляват ефективни средства за защита в случаите на жалбоподателите.

Съдът присъжда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 евро за всеки от жалбоподателите, както и 2456 евро за разходи и разноски на първия жалбоподател и 2045 евро за разходи и разноски на втория жалбоподател. На основание член 46 от Конвенцията първият жалбоподател е поискал от Съда да укаже на правителството какви мерки да предприеме в изпълнение на решението по делото.

Като посочва, че разглежданият по делото въпрос е чувствителен и отбелязвайки проектът на Закон за изменение и допълнение на СК, ЕСПЧ приема, че националните власти в съдействие с Комитета на Министрите са в найдобра позиция да преценят какви индивидуални и общи мерки да приемат за изпълнение на настоящето решение.

Сподели:

Facebook Twitter Pinterest

ДОБРЕ ДОШЛИ

Адвокат Надя Русинова 4

Адв. Надя Русинова

Адвокат към Софийска адвокатска колегия от 2003 г. и лектор по Европейско и международно семейно право в Университета в гр. Хага, Холандия.

Търсене

Последни статии

  • може ли съдът да постанови решение, с което детето да прекарва равни интервали от време с двамата родители?
    може ли съдът да постанови решение, с което детето да прекарва равни интервали от време с двамата родители?януари 25, 2023
  • Имената – можем ли да ги избираме, и как се образуват?
    Имената – можем ли да ги избираме, и как се образуват?януари 17, 2023
  • Лични отношения с родител, който трайно се е установил в чужбина
    Лични отношения с родител, който трайно се е установил в чужбинаянуари 16, 2023
Уеб дизайн  
Адвокатска кантора Русинова © 2020 / All Rights Reserved
Този уебсайт използва бисквитки, за да подобри вашето преживяване. Ще приемем, че сте съгласни с това, но можете да се откажете, ако желаете.НастройкиПРИЕМАМ
Политика за поверителност и бисквитки

Преглед на поверителността

Този уебсайт използва бисквитки, за да подобри вашето преживяване, докато го разглеждате. Бисквитките, които са категоризирани според нуждите, се съхраняват във вашия браузър, тъй като са от съществено значение за работата на основните функционалности на уебсайта. Ние също така използваме бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме и разберем как използвате този уебсайт. Тези бисквитки ще се съхраняват във вашия браузър само с вашето съгласие. Освен това имате възможност да се откажете от тези бисквитки. Но отказът от някои от тези бисквитки може да има ефект върху вашето сърфиране.
Преглед на поверителността

Този уебсайт използва бисквитки, за да подобри вашето преживяване, докато го разглеждате. Бисквитките, които са категоризирани според нуждите, се съхраняват във вашия браузър, тъй като са от съществено значение за работата на основните функционалности на уебсайта. Ние също така използваме бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме и разберем как използвате този уебсайт. Тези бисквитки ще се съхраняват във вашия браузър само с вашето съгласие. Освен това имате възможност да се откажете от тези бисквитки. Но отказът от някои от тези бисквитки може да има ефект върху вашето сърфиране.

Необходимо Винаги е активирано

Необходимите бисквитки са абсолютно необходими, за да функционира правилно уебсайтът. Тази категория включва само бисквитки, които гарантират основните функционалности и функции за сигурност на уебсайта. Тези бисквитки не съхраняват никаква лична информация.

Non-необходимо

Всички бисквитки, които може да не са особено необходими за функционирането на уебсайта и се използват специално за събиране на лични данни на потребителите чрез анализи, реклами, друго вградено съдържание, се наричат ненужни бисквитки. Задължително е да се предостави съгласието на потребителя преди пускането на тези бисквитки на вашия уебсайт.