Подкрепа на правото на биологичния баща

Подкрепа на правото на биологичния баща

Нова съдебна практика в подкрепа на правото на биологичния баща да установи родствена връзка с детето си

След приемането на новия Семеен кодекс през 2009 г., очевидно с идеята да се осигури стабилност на детето, отпадна законовата възможност биологичният баща да има право да оспорва бащинство, вписано в акт за раждане, и да установява собствената си биологична връзка с детето.

На практика ситуацията се оказа такава, че в българското законодателство не се урежда и защитава правото на биологичния баща да установи биологичната си връзка с детето.* Това предизвика множество опити по съдебен ред да се търсят различни начини биологичното бащинство да се установи /нашата кантора също проведе такъв опит/, но всички бяха безуспешни. Това доведе до делото пред Европийския съд по правата на човека в Страсбург „Л.Д. и П.К. срещу България„**, с което ЕСПЧ постановява, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията за правата на човека, тъй като жалбоподателите не са имали ефективна възможност директно да оспорят припознаването и да предявят иск за установяване на бащинство. Според ЕСПЧ е разумно да се взема предвид факта, че вече е установено бащинството на децата, но в такива случаи следва да се преценяват и други фактори като специфичните обстоятелства и ситуацията на засегнатите лица – детето, майката, законния баща и предполагаемия биологичен баща.

Предвид тази ситуация Върховният касационен съд постанови Определение № 341/2017 г. по ч.гр.д. № 3310/2017 година на 3то гражданско отделение, с което тази законова празнота е преодоляна. Съдът постановява следното: „Липсата на законодателна уредба и на осигурена адекватна защита на правото на биологичния баща да установи биологичната си връзка с детето не води до отпадане на установеното в чл. 8, ал. 1 от конвенцията право на личен живот, защитаващо и посочения по-горе интерес, както и на установеното в чл. 6, ал. 1 от конвенцията право на достъп до съд. Поради това, на същия следва да бъде признато право да оспори припознаването и установи произхода на детето от себе си пред българския съд на осн. чл. 8 и чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека.“

Искът е квалифициран с правно основание чл. 8, ал. 1, вр. чл. 6, ал. 1 ЕКПЧ, което означава директно позоваване на Конвенцията и представлява нов, значително по-съвременен подход. Предстои ново производство и постановяване на решение на Окръжен съд – Силистра, което ще следим с интерес, но вече е възможно такова производство да бъде водено и пред останалите съдилища на РБ.

*От правна гледна точка разпоредбите на чл. 66 и 69 СК не предвиждат възможност за лице, претендиращо да е биологичен родител на дете, да обори извършено припознаване на същото и установи произхода на детето от него, а възможност да припознае детето биологичният баща би имал само в случай, че бъде оборен по исков ред произходът, установен с акта за раждане, с предположението по чл. 61 СК или с припознаване.

** Л.Д. и П.К. срещу България
/резюме на Министерство на правосъдието, http://www.justice.government.bg/files/Bulletin_broi_14_636215629953918320.pdf/
Жалби № 7949/11 и № 45522/13
Решение от 08.12.2016 г.
Нарушение на член 8 от Конвенцията
Делото касае оплаквания по член 8 от Конвенцията, че жалбоподателите не са разполагали с правната възможност да оспорят извършено от страна на трети лица, припознаване по отношение на две деца, спрямо които Л.Д. и П.К. твърдят биологично бащинство. ЕСПЧ постановява, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията.

В периода между 2007-2010 г. Л.Д. имал връзка с жена на име И.С., която забременяла през януари 2010 г. След този момент двамата преустановили отношения като жалбоподателят твърди, че не е знаел кога следва да настъпи термина на бременността й. През ноември 2010 г. жалбоподателят научил, че И.С. е родила момиченце на 12.10.2010 г., както и че трето лице е припознал детето като свое. На 27.12.2010 г. жалбоподателят предявил иск срещу детето, майката и лицето, извършило припознаването, с правно основание чл. 71 от Семейния кодекс за установяване на произход. С разпореждане от 15.07.2011 г. исковата молба била върната на жалбоподателя и съдебното производство било прекратено поради неотстраняване на констатирани нередовности. Срещу разпореждането е подадена частна жалба. С определение на САС от 01.02.2012 г. съдът потвърдил разпореждането, като посочил, че правилно основание за връщането на ИМ е недопустимостта на предявения иск, тъй като жалбоподателят не е припознал посоченото дете и следователно не разполага с процесуална легитимация да оборва вече установения по законовия ред произход и да изисква установяването на друг произход. ВКС не допуснал касационно обжалване на въззивното определение. Образуваното дело по повод искова молба на прокуратурата с правно основание чл. 66, ал. 5 от СК било прекратено, тъй като прокуратурата е оттеглила иска като е посочила, че не поддържа исковата си молба спрямо жалбоподателя Л.Д. При обжалване пред въззивната инстанция, решаващият съд е взел предвид и представените възражения от ответниците, в лицето на майката и законния баща на детето. С решение от 30.10.2012 г. Апелативен съд изтъкнал, че след като искът е бил оттеглен по отношение на жалбоподателя следователно не се поддържа биологичния произход на детето от него.

Междувременно с решение на СГС от 08.02.2011 г. спрямо детето е извършено пълно осиновяване, от страна на съпругата на лицето В.К., което е осъществило припознаването. В периода 2009 – 2010 г. вторият жалбоподател – П.К., имал връзка с една от колежките си. След раздялата им през март 2010 г. той напуснал работа. През декември 2010 г. чрез други лица П.К. научил, че тя е родила момче и че лице с инициали С.К. е припознал детето. На 21 октомври 2011 г. вторият жалбоподател сезирал съда, оспорвайки бащинството на С.К. С определение от 22.05.2012 г. съдът обявил предявения иск за недопустим, с мотива, че след като няма качеството на припознаващ, той не разполага с право на иск да оспори извършено припознаване, по смисъла на националното право. И двамата жалбоподатели повдигат оплаквания по член 8 (право на зачитане на личния и семейния живот) от Конвенцията .

В решението си ЕСПЧ отбелязва, че нa 29.08.2016 г. на интернет страницата на Министерство на правосъдието е публикуван проект на Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Предлага се създаването на възможност за оспорване на припознаването от Дирекция „Социално подпомагане“ в срока по чл. 66, ал. 1 от СК и връщане на отменената с действащия СК възможност за оспорване на припознаването по съдебен ред от всяко лице, което има правен интерес като се предвижда задължителното съединяване с иск за установяване на произход. В мотивите към проекта се посочва, че промените са необходими, за да ограничат все по-масовото използване на института на припознаването за заобикаляне на осиновяване, дори трафик и търговия с деца.

Разглеждайки жалбите по същество, Съдът на първо място обсъжда въпроса за приложимостта на член 8 от Конвенцията. Той приема, че при липсата на контакт между жалбоподателите и децата, настоящите обстоятелства попадат в обхвата на разбирането за „личен живот“, a не на „семеен живот“ по смисъла на посочената разпоредба. Макар държавите-членки да разполагат в случая с широка свобода на преценка, ЕСПЧ постановява, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията. Той посочва, че жалбоподателите не са имали ефективна възможност директно да оспорят припознаването и да предявят иск за установяване на бащинство. Според ЕСПЧ е разумно да се взема предвид факта, че вече е установено бащинството на децата, но в такива случаи следва да се преценяват и други фактори като специфичните обстоятелства и ситуацията на засегнатите лица – детето, майката, законния баща и предполагаемия биологичен баща. В случаите на жалбоподателите предявените от тях искове са обявени от съдилищата за недопустими единствено на основание, че вече е установен по законен ред произхода на децата. ЕСПЧ обсъжда предвидените в чл. 66, ал. 5 от СК правомощия на Дирекция „Социално подпомагане“ и прокурора да оспорят припознаването, както и възможността по чл. 64, ал. 1 от СК за припознаване на дете преди неговото раждане, но приема че тези възможности не представляват ефективни средства за защита в случаите на жалбоподателите. Съдът присъжда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 евро за всеки от жалбоподателите, както и 2456 евро за разходи и разноски на първия жалбоподател и 2045 евро за разходи и разноски на втория жалбоподател. На основание член 46 от Конвенцията първият жалбоподател е поискал от Съда да укаже на правителството какви мерки да предприеме в изпълнение на решението по делото. Като посочва, че разглежданият по делото въпрос е чувствителен и отбелязвайки проектът на Закон за изменение и допълнение на СК, ЕСПЧ приема, че националните власти в съдействие с Комитета на Министрите са в найдобра позиция да преценят какви индивидуални и общи мерки да приемат за изпълнение на настоящето решение.