Как детето да общува с родителя, с когото не живее, чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка – свободно или ограничено?
С навлизането на новите технологии и липсата на яснота в законодателството, многократно между родители, които не живеят заедно, е обсъждан въпросът следва ли детето да общува свободно с другия родител по телефон или друг вид канал за комуникация, дали това да става по негова преценка или под контрола и с разрешението на родителя, с когото живее, и дали на родителя, с когото детето не живее е необходимо да се предостави възможност неограничено да търси и да общува с детето извън режима на лични контакти.
Разбира се, този въпрос принципно би трябвало да се реши по взаимна уговорка между родителите, но понякога това се оказва невъзможно, особено когато между тях отношенията са влошени и не позволяват нормално общуване.
През м. март 2018 г. Върховният касационен съд постанови Решение №51/13.3.2018 г. по гр.д. № 4092 по описа за 2017 година на 4-то ГО. В него е дадено разрешение на проблема, като основните положение са следните:
• Касационното обжалване е допуснато по въпроса „в интерес ли е на малолетното дете да му се предостави възможност по свободна негова преценка да контактува неограничено чрез съвременни технологии с родителя, който не упражнява родителски права.“
• Отчетено е, че при съвременните технологии, детето има възможност да осъществява контакти с родителя, с който не живее постоянно и чрез телефонна и видео връзка, което спомага за още по-пълноценното им общуване.
• При възникнала спешна необходимост, когато детето не е под прекия надзор на родителя, упражняващ родителските права, то трябва да има възможност да осъществи връзка и с другия родител.
• Детето трябва да има възможност да осъществява връзка с втория родител и в случаите, когато не се касае за спешно съдействие или помощ – то трябва да може да общува и при емоционална нужда да чуе родителя си, да го види и да сподели. Именно тази възможност обаче следва да бъде контролирана така, че да не уврежда интересите му; да не препятства установения му дневен режим, за спазване на който отговаря родителят, който упражнява родителските права. Следователно, родителят, отговарящ за отглеждането и възпитанието на детето следва да организира времето му по оптималния начин, даващ възможност за правилното му развитие; за разпределяне на времето между сън, хранене, подготовка на уроци, почивка и допълнителни занимания.
• Предоставената свобода на преценка на времето на малолетно дете създава опасност за вероятна вреда за детето, което не е в най-добър негов интерес.
В заключение, ВКС посочва като разрешение на въпроса, че на малолетното дете следва да бъде предоставена възможност по свободна негова преценка да контактува чрез съвременни технологии с родителя, който не упражнява родителски права, но не неограничено, а в рамките на свободното му време съобразно дневния режим, определен от родителя под чиито постоянни грижи е детето.