Всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие

Домашно насилие

Всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие, което го прави една от най-разпространените форми на сексуално насилие, съобщи БТА.

Това показва проучване на „Алфа рисърч“, предоставено по повод предстоящия на 25 ноември Световен ден за премахване на насилието срещу жените.

Според експертни оценки една от най-често срещаните форми на насилие у дома е изнасилването. Това е и един от ключовите фактори, поради които често жертвите на насилие у дома премълчават подобни случаи. Според изследването на „Алфа рисърч“ 4 на сто от пълнолетните българки признават, че са били обект на изнасилване.

Международният ден за премахване на насилието срещу жени е инициатива на ООН, а датата на отбелязването му – 25 ноември, е обявена с Резолюция 54/134 на Общото събрание на ООН от 17 декември 1999 г. Активисти отбелязват 25 ноември като ден срещу насилието още от 1981 г.. Датата е по повод убийството на трите сестри Мирабал, политически противници на режима на доминиканския диктатор Рафаел Трухильо.

Ако се приеме по данни на НСИ, че пълнолетните българки у нас са около 3 милиона, това показва, че между 100 и 120 хиляди сънароднички са били обект на сексуално насилие. Между 8 и 10 на сто пък е скритият дял на жените, станали жертва на сексуално насилие. Повече от половината анкетирани, или 54 на сто, разпознават сексуалното насилие като изключително сериозен проблем, сочат данните на „Алфа рисърч“.

За сравнение – според данни на Евробарометър над 90 на сто от европейските граждани определят сексуалното насилие като много сериозен проблем, което означава, че подценяването му в български условия е косвен индикатор за по-ниската ангажираност и запознатост на българските граждани с проблема.

Жените в България свързват сексуалното насилие с формите на физическо посегателство – акт на физическо изнасилване или опит за изнасилване (близо 80 на сто), трафик на жени с цел сексуална експлоатация – 67 на сто, и домашно насилие – 57 на сто. Воайорството, ексхибиционизма, порнографията, намеците за външността обаче се разпознават изключително слабо от българските жени като вид сексуално насилие, докато в ЕС тези форми на посегателство много точно са определени като насилие над личността.

Изследването показва също, че жертвите са ставали обект на сексуално насилие у дома – 55 на сто, на работното място – 48 на сто, на публично място – 57 на сто.

Най-голям дял от анкетираните смятат за необходимо Българските институции да бъдат по-пряко ангажирани с въвеждането на по-строги мерки срещу сексуалните насилници – 87 на сто. Изключително ниско е доверието на българските жени към съдебната система – 27 на сто, а едва половината от анкетираните имат доверие в полицията – 48 на сто. Огромното мнозинство от българските жени – 94 на сто, намират причина за този проблем в недостатъчно строгите мерки и наказания на сексуалните насилници.

Фактите оправдават тези нагласи, тъй като по данни на НСИ за миналата година у нас е имало 146 дела за изнасилване, като 90 от тях са завършили с осъдителни присъди, 45 – с условни и по 11 случая има оправдателни присъди. За блудство е имало 114 дела с 66 осъдени, за сводничество и отвличане за разврат – 45 дела с 23 осъдени. За трафик на хора с цел сексуално насилие има образувани 88 дела с 39 осъдени.

Около 70 на сто от жените по света са изпитвали различни форми на физическо или сексуално насилие през някакъв период от живота си, показва проучване на СЗО. Този процент рязко варира в зависимост от степента на развитие на съответната държава – така например около 15 на сто от жените в Япония между 15 – 50 г. са ставали обект на някакво насилие, докато за страни като Етиопия и Перу този процент надхвърля 70.

В представителна извадка от доклад на СЗО се вижда, че за различните географски региони има и различни данни за официално регистрирани случаи на сексуално насилие за еднакъв изследван период: Египет, Кайро – 1000 случая, Южна Африка, Йоханесбург – 1006, Зимбабве, Хараре – 1010, Аржентина, Буенос Айрес – 1000, Бразилия, Рио де Жанейро – 1500, Колумбия, Богота – 1000, Китай, Пекин – 2000, Индия, Бомбай – 1200, Индонезия, Джакарта – 1400, Албания, Тирана – 1200, Унгария, Будапеща – 756, Литва, Вилнюс – 1000, Англия, Северен Лондон – 430 и др.

СЗО очертава и няколко основни стратегии за превенция срещу формите на домашно насилие: финансиране на обучение за равенство между половете, насърчаване на уменията за комуникацията между различни общности, ефективна пропаганда за вредата от алкохола и наркотиците, стимулиране подобряването на културните норми и др. За да се постигне трайна промяна в тази област, е важно да се приемат необходимите законодателни промени и разработване на политики, които защитават жените, сочи още стратегията на СЗО.

Дневник