• Начало
  • За нас
    • Онлайн правни услуги
    • Права на клиента
    • Сертификати и грамоти
    • Галерия
    • Видeo
    • Отзиви от нашите клиенти
    • Карта на сайта
  • Практика
    • Родителски права
    • Бракоразводни дела
    • Брачни договори и имуществени отношения
    • Права на човека
    • Международно отвличане на деца
    • Домашно насилие
    • Сексуален тормоз
    • Дискриминация
    • Медиация
    • ЛГБТИ права
    • Промяна на име
    • Психологическа подкрепа
    • Pro bono правни услуги за жени, диагностицирани с рак на гърдата
    • Корпоративни правни услуги
  • Новини
  • Блог
  • Онлайн адвокат
    • Е-Развод
    • Видео консултация
    • Писмена консултация по електронен път
    • Онлайн документи
  • Контакти
Адвокатска кантора Русинова Адвокатска кантора Русинова

Съвместно упражняване на родителските права

Съвместно упражняване на родителските права

С Тълкувателно решение по ТД 1/2016 г., постановено на 03.07.2017 г., Върховният касационен съд на Република България – Общо събрание на Гражданска колегия уеднакви практиката, свързана с допускането на съвместно упражняване на родителските права по отглеждане и възпитание на ненавършили пълнолетие деца.

Какво на практика означава това?

С такава формулировка ВКС постановява изрични и косвени правила при предоставяне на родителските права в гражданския процес. Разбира се, даденото тълкуване е задължително за съдилищата и следва стриктно да се прилага, като в противен случай решението е порочно.

Текстът на т. 2 от диспозитива на решението е следният: „Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. „

Ако за пример вземем семейство Иванови, които имат едно малолетно дете и в чието решение упражняването на родителските права е предоставено съвместно и на двамата родители, в курсив ще посоча на практика как то ще се изпълнява след влизането му в сила.

Новите постановки са следните, изведени от диспозитива и мотивите на решението:

  1. Съвместно упражняване на родителските права може да бъде постановено само и единствено ако е постигнато споразумение в този смисъл от страна на родителите. Няма правно значение обстоятелството дали споразумението е постигнаво в рамките на исков процес, или производството е започнато като охранително такова по чл. 51 СК.
  2. Няма правно значение дали между родителите има сключен граждански брак или не, както и дали детето е малолетно или непълнолетно.
  3. Родителските права имат две основни проявления – ежедневни и такива, които защитават дълготрайни интереси. Според решението разграничението е следното:
    „Ежедневно осъществяваните права (чрез които се предоставят фактическите грижи на детето, вкл. надзор, защита и контрол) е целесъобразно да се предоставят на родителя, при когото е определено местоживеенето на детето.Упражняване на правата, чрез които се защитават основни, дълготрайни интереси на детето (образование, лечение, управление на имуществото и др., като това включва и представителство и попечителско съдействие), може да се предостави съвместно на двамата родители.“
  4. Родителските права, предоставени за съвместно упражняване, не водят задължително до живеене на детето при двамата родители за еднакви периоди от време. Времето, което детето прекарва при единия родител, може да е различно от времето, което прекарва при другия, т.е. упражняване на родителските права и от двамата родители не означава автоматично, че детето живее поравно и при двамата, като се държи сметка на разграничението, посочено в т.3.Пример: съдът определя, че родителските права ще се упражняват съвместно от двамата родители, местоживеенето на детето е при г-жа Иванова и г-н Иванов има право да взима, вижда и връща детето всяка последна седмица от месеца с преспиване. Г-н Иванов не може да полага ежедневни грижи за детето и да взима ежедневните решения, свързани с хранене, сън, обличане, занимания и т.н., но може и трябва да участва при взимане на решение в кое училище да бъде записано детето, дали да му бъде извършена хирургична операция, дали същото следва да посещава дългосрочни занимания като курс по английски език и т.н.
  5. Във всички случаи, независимо от споразумението на родителите за съвместно упражняване на родителските права, съдът извършва преценка на най-добрия интерес на детето и утвърждава постигнатото споразумение само ако е убеден, че този интерес е изцяло защитен.Пример: г-н Иванов и г-жа Иванова постигат споразумение, в което се съгласяват да упражняват съвместно родителските права. Дори и в този случай обаче, без спор между тях, съдът следва да провери – например чрез събиране на данни от доклад на социален работник съграсно чл. 51 ал.2 СК – дали това съвместно упражняване е в интерес на детето, като съществува процесуална възможност /макар и хипотетична и не разпространена на практика/ при съмнение относно това обстоятелство да не одобри такова споразумение.
  6. Ако споразумение по отношение на родителските права не е постигнато между родителите, съдът няма процесуалната възможност да постанови с решението си съвместно упражняване на родителските права, независимо от доказателствата по делото.Пример: г-н Иванов и г-жа Иванова до края на производството не стигат до съгласие кой да упражнява родителските права. В този случай съдът не може да постанови съвместното им упражняване, а е длъжен да предпочете единия родител и на него да предостави родителските права по отглеждане и възпитание на детето.
  7. Съдът определя местоживеенето на детето при единия родител и в случая, в който съвместно упражняване на родителските права е допуснато от съда. Детето в този смисъл винаги има определено местоживеене при единия от своите родители, в случай, че те не живеят заедно, като адресът на другия родител не се счита за местоживеене на детето. Местоживеенето се определя при родителя, който осъществява ежедневните права по отглеждане и възпитание.В този смисъл е и дефиницията на термина „право на лични отношения в европейското право – същото означава включването по специално на правото да се води детето на място, различно от неговото или нейното обичайно пребиваване за ограничен период от време, Регламент 2201/2003 г. на СЕС./вж. примера към т.4 и 8/
  8. Съвместното упражняване на родителските права не изключва постановяване на режим за лични контакти с родителя, при когото детето няма определено местоживеене, като режимът на лични контакти в този случай е времето, което детето прекарва с другия си родител извън своето местоживеене.Пример: съдът определя, че местоживеенето на детето е при г-жа Иванова по нейния настоящ адрес. Г-н Иванов и детето имат право на лични контакти, като съдът ще определи режим, какъвто намери за подходящ – може да е 2 седмици при майката и 2 при бащата, което на практика не променя местоживеенето на детето, може да е типов режим с 2 уикенда в месеца при бащата. Такъв обаче съдът ще определи по две причини – първо, СК задължава съда да се произнесе по този въпрос, което задължение е законово и не може да бъде отменено от ВКС с тълкувателното решение, и второ – бащата следва да има определен режим, който да може да изпълни по реда на принудителното изпълнение, в случай че майката не го спазва.
  9. Съвместното упражняване на родителските права не изключва определяне на дължима издръжка от родителя, при когото детето няма определено местоживеене. Извън задължението на СК този въпрос да бъде определен от съда в решението си, по пътя на логиката се налага извода, че ако детето има определено местоживеене при единия родител, другият следва да заплаща издръжка. В случай, че детето прекарва еднакви периоди от време с двамата си родители считам, че съдът не е освободен от задължението да се произнесе по въпроса за издръжката и същата следва да бъде определена към минималния размер.Пример: при г-жа Иванова е определено местоживеенето на детето, като същевременно то прекарва значителен период от време в месеца при баща си, който период е все пак по-ограничен от времето, което детето прекарва с майка си съгласно съдебното решение. С решението съдът ще определи и издръжка, като съобрази пропорционално периодите, които детето прекарва с майка и и баща си, тъй като разходите по ежемесечните нужди на детето се задоволяват и от двамата родители. Ако детето живее 3 седмици при майка си и една при баща си, издръжката ще е по-голяма, отколкото ако живее 2 седмици при единия родител и 2 седмици при другия, тъй като през тази една допълнителна седмица баща му ще поеме ежедневните разходи по детето.
  10. Привременните мерки – ВКС не дава изрично разрешение на въпроса допустимо ли е в определение по постановяване на привременни мерки по чл. 323 ГПК родителските права да се упражняват съвместно. По аналогия не е налице процесуална пречка, но само ако привременните мерки са постигнати под формата на споразумение от страна на родителите /което е рядко срещана хипотеза и такива се налагат основно при спор между тях/.Пример: Налице е исков процес между г-н и г-жа Иванови, като и двамата претендират упражняването на родителските права върху детето. Налице е искане за постановяване на привременни мерки, които да решат въпроса с родителските права и евентуално местоживеенето на детето до приключване на производството. Предвид спора между тях малко вероятно е те да постигнат споразумение, с което да поискат от съда същият да постанови съвместното им упражняване до края на процеса, но в такава хипотетична ситуация същото би било допустимо и съдът следва да го утвърди в определението по постановяване на привременни мерки.
  11. За да бъде допуснато съвместно упражняване на родителските права, е необходимо и достатъчно родителите да са постигнали съгласие само по въпроса за тяхното упражняване. Липсата на споразумение по другите задължителни въпроси – местоживеене, лични контакти и издръжка, ще задължи съда да се произнесе с решение по тях, но не пречи на допустимостта на съвместното упражняване на родителските права.Пример: сем. Иванови в хода на преговорите между тях са се съгласили върху малолетното им дете родителските права да се упражняват съвместно. Остава спорен между тях обаче размера на издръжката и режима на контакти на детето с г-н Иванов, като до края на производството те не успяват да постигнат съгласие по тези въпроси и поради тази причина производството протича по исков ред в тази му част. С решението си съдът ще утвърди споразумението относно съвместното упражняване на родителските права /депозирано и потвърдено и от двамата в съдебно заседание/, и ще се произнесе по вътрешно убеждение относно размера на дължимата издръжка и как, къде и кога детето да вижда баща си.

Как беше разрешаван този въпрос до влизане в сила на това тълкувателно решение?

До момента на постановяване на това решение беше спорно дали съдът може да постанови такова решение, което поставяше въпросите не само дали е допустимо, но и как при съвместното упражняване на правата ще се постанови изплащане на издръжка и дали следва да се посочва режим на лични контакти. Практиката беше изключително разнообразна, като в повечето случаи подобна постановка се считаше за contra legem, тъй като текстът на разпоредбата в Семейния кодекс не забранява изрично постановяването на съвместно упражняване на родителски права, но изисква те да бъдат предоставени на единия родител. Въпраки това, Софийският районен съд /и някои други – Варна, Хасково, Сливен/ имат постановени решения в рамките на исков процес, при които родителските права се предоставят за съвместно упражняване.

Такова е Решение по гр.д. 8938 по описа за 2012 година на 87-ми състав на СРС, съдия Галя Вълкова. Мотивите са изключително добре обосновани и към въпроса е подходено с ясни и последователни правни доводи: „Съдът е запознат с преобладаващото в съдебната практика и теория становище, че родителските права следва да се предоставят само на единия от двамата родители. В този смисъл са дадените указания в цитираното Постановление, както и болшинството от постановяваните съдебни решения. Следва да се отчете обаче, че тези указания давани към момент, в който България не е ратифицирала Конвенцията на ООН за правата на детето, в която е изрично посочено, че интересите на детето са от първостепенно значение при всички действия, които го касаят. Ето защо настоящият съдебен състав споделя възможността за постановяване на решение, чрез което, с оглед спецификите на спора, упражняването на родителските права да се предостави на двете страни (арг. от влязло в сила Решение № 9196/2011 г. на СРС, 91 с-в, решение по гр. дело № 13660/2010 г. на СРС, 87 с-в, а досежно юриспруденцията: Г. С. Практически проблеми на новия Семеен кодекс. С., 2011 г., издателство Сиби. с.88.; Н., Л. Семейно право на Република България. С., 1994 г., с.637: „Липсва обаче принципна пречка за едновременното упражняване на родителските правомощия, тъй като и двамата родители ги запазват и след развода., Т., В. Правото на лични отношения между родителите и децата: Критичен поглед върху действащото законодателство и практика). В конкретния случай обстоятелството, че отношенията между родителите на детето са нетърпими и това предполага разделното им живеене не следва да се отразява неблагоприятно върху непълнолетното дете, в чийто интерес е да се запази създадената между него и всеки от родителите му връзка. Това може да се постигне като всеки от родителите продължи да се грижи за детето по начина, по който се е грижил и до момента и да упражнява родителските права в пълен обем. Освен че в конкретния случай това съдебно решение е продиктувано от висшия интерес на детето М. (§ 1, т.5 от ДР на ЗЗДт), това е и широко прилагана от съдилищата на държавите — членки на ЕС практика.“

П.С. Изрично подчертавам, че примерът със семейство Иванови далеч не е правило, а е описан за илюстрация на коментарите.

Сподели:

Facebook Twitter Pinterest

ДОБРЕ ДОШЛИ

Адвокат Надя Русинова 4

Адв. Надя Русинова

Адвокат към Софийска адвокатска колегия от 2003 г. и лектор по Европейско и международно семейно право в Университета в гр. Хага, Холандия.

Търсене

Последни статии

  • може ли съдът да постанови решение, с което детето да прекарва равни интервали от време с двамата родители?
    може ли съдът да постанови решение, с което детето да прекарва равни интервали от време с двамата родители?януари 25, 2023
  • Имената – можем ли да ги избираме, и как се образуват?
    Имената – можем ли да ги избираме, и как се образуват?януари 17, 2023
  • Лични отношения с родител, който трайно се е установил в чужбина
    Лични отношения с родител, който трайно се е установил в чужбинаянуари 16, 2023
Уеб дизайн  
Адвокатска кантора Русинова © 2020 / All Rights Reserved
Този уебсайт използва бисквитки, за да подобри вашето преживяване. Ще приемем, че сте съгласни с това, но можете да се откажете, ако желаете.НастройкиПРИЕМАМ
Политика за поверителност и бисквитки

Преглед на поверителността

Този уебсайт използва бисквитки, за да подобри вашето преживяване, докато го разглеждате. Бисквитките, които са категоризирани според нуждите, се съхраняват във вашия браузър, тъй като са от съществено значение за работата на основните функционалности на уебсайта. Ние също така използваме бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме и разберем как използвате този уебсайт. Тези бисквитки ще се съхраняват във вашия браузър само с вашето съгласие. Освен това имате възможност да се откажете от тези бисквитки. Но отказът от някои от тези бисквитки може да има ефект върху вашето сърфиране.
Преглед на поверителността

Този уебсайт използва бисквитки, за да подобри вашето преживяване, докато го разглеждате. Бисквитките, които са категоризирани според нуждите, се съхраняват във вашия браузър, тъй като са от съществено значение за работата на основните функционалности на уебсайта. Ние също така използваме бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме и разберем как използвате този уебсайт. Тези бисквитки ще се съхраняват във вашия браузър само с вашето съгласие. Освен това имате възможност да се откажете от тези бисквитки. Но отказът от някои от тези бисквитки може да има ефект върху вашето сърфиране.

Необходимо Винаги е активирано

Необходимите бисквитки са абсолютно необходими, за да функционира правилно уебсайтът. Тази категория включва само бисквитки, които гарантират основните функционалности и функции за сигурност на уебсайта. Тези бисквитки не съхраняват никаква лична информация.

Non-необходимо

Всички бисквитки, които може да не са особено необходими за функционирането на уебсайта и се използват специално за събиране на лични данни на потребителите чрез анализи, реклами, друго вградено съдържание, се наричат ненужни бисквитки. Задължително е да се предостави съгласието на потребителя преди пускането на тези бисквитки на вашия уебсайт.