С Тълкувателно решение по ТД 1/2016 г., постановено на 03.07.2017 г., Върховният касационен съд на Република България – Общо събрание на Гражданска колегия уеднакви практиката, свързана с допускането на съвместно упражняване на родителските права по отглеждане и възпитание на ненавършили пълнолетие деца.
Какво на практика означава това?
С такава формулировка ВКС постановява изрични и косвени правила при предоставяне на родителските права в гражданския процес. Разбира се, даденото тълкуване е задължително за съдилищата и следва стриктно да се прилага, като в противен случай решението е порочно.
Текстът на т. 2 от диспозитива на решението е следният: „Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. „
Ако за пример вземем семейство Иванови, които имат едно малолетно дете и в чието решение упражняването на родителските права е предоставено съвместно и на двамата родители, в курсив ще посоча на практика как то ще се изпълнява след влизането му в сила.
Новите постановки са следните, изведени от диспозитива и мотивите на решението:
- Съвместно упражняване на родителските права може да бъде постановено само и единствено ако е постигнато споразумение в този смисъл от страна на родителите. Няма правно значение обстоятелството дали споразумението е постигнаво в рамките на исков процес, или производството е започнато като охранително такова по чл. 51 СК.
- Няма правно значение дали между родителите има сключен граждански брак или не, както и дали детето е малолетно или непълнолетно.
- Родителските права имат две основни проявления – ежедневни и такива, които защитават дълготрайни интереси. Според решението разграничението е следното:
„Ежедневно осъществяваните права (чрез които се предоставят фактическите грижи на детето, вкл. надзор, защита и контрол) е целесъобразно да се предоставят на родителя, при когото е определено местоживеенето на детето.Упражняване на правата, чрез които се защитават основни, дълготрайни интереси на детето (образование, лечение, управление на имуществото и др., като това включва и представителство и попечителско съдействие), може да се предостави съвместно на двамата родители.“ - Родителските права, предоставени за съвместно упражняване, не водят задължително до живеене на детето при двамата родители за еднакви периоди от време. Времето, което детето прекарва при единия родител, може да е различно от времето, което прекарва при другия, т.е. упражняване на родителските права и от двамата родители не означава автоматично, че детето живее поравно и при двамата, като се държи сметка на разграничението, посочено в т.3.
Пример: съдът определя, че родителските права ще се упражняват съвместно от двамата родители, местоживеенето на детето е при г-жа Иванова и г-н Иванов има право да взима, вижда и връща детето всяка последна седмица от месеца с преспиване. Г-н Иванов не може да полага ежедневни грижи за детето и да взима ежедневните решения, свързани с хранене, сън, обличане, занимания и т.н., но може и трябва да участва при взимане на решение в кое училище да бъде записано детето, дали да му бъде извършена хирургична операция, дали същото следва да посещава дългосрочни занимания като курс по английски език и т.н.
- Във всички случаи, независимо от споразумението на родителите за съвместно упражняване на родителските права, съдът извършва преценка на най-добрия интерес на детето и утвърждава постигнатото споразумение само ако е убеден, че този интерес е изцяло защитен.
Пример: г-н Иванов и г-жа Иванова постигат споразумение, в което се съгласяват да упражняват съвместно родителските права. Дори и в този случай обаче, без спор между тях, съдът следва да провери – например чрез събиране на данни от доклад на социален работник съграсно чл. 51 ал.2 СК – дали това съвместно упражняване е в интерес на детето, като съществува процесуална възможност /макар и хипотетична и не разпространена на практика/ при съмнение относно това обстоятелство да не одобри такова споразумение.
- Ако споразумение по отношение на родителските права не е постигнато между родителите, съдът няма процесуалната възможност да постанови с решението си съвместно упражняване на родителските права, независимо от доказателствата по делото.
Пример: г-н Иванов и г-жа Иванова до края на производството не стигат до съгласие кой да упражнява родителските права. В този случай съдът не може да постанови съвместното им упражняване, а е длъжен да предпочете единия родител и на него да предостави родителските права по отглеждане и възпитание на детето.
- Съдът определя местоживеенето на детето при единия родител и в случая, в който съвместно упражняване на родителските права е допуснато от съда. Детето в този смисъл винаги има определено местоживеене при единия от своите родители, в случай, че те не живеят заедно, като адресът на другия родител не се счита за местоживеене на детето. Местоживеенето се определя при родителя, който осъществява ежедневните права по отглеждане и възпитание.В този смисъл е и дефиницията на термина „право на лични отношения в европейското право – същото означава включването по специално на правото да се води детето на място, различно от неговото или нейното обичайно пребиваване за ограничен период от време, Регламент 2201/2003 г. на СЕС./вж. примера към т.4 и 8/
- Съвместното упражняване на родителските права не изключва постановяване на режим за лични контакти с родителя, при когото детето няма определено местоживеене, като режимът на лични контакти в този случай е времето, което детето прекарва с другия си родител извън своето местоживеене.
Пример: съдът определя, че местоживеенето на детето е при г-жа Иванова по нейния настоящ адрес. Г-н Иванов и детето имат право на лични контакти, като съдът ще определи режим, какъвто намери за подходящ – може да е 2 седмици при майката и 2 при бащата, което на практика не променя местоживеенето на детето, може да е типов режим с 2 уикенда в месеца при бащата. Такъв обаче съдът ще определи по две причини – първо, СК задължава съда да се произнесе по този въпрос, което задължение е законово и не може да бъде отменено от ВКС с тълкувателното решение, и второ – бащата следва да има определен режим, който да може да изпълни по реда на принудителното изпълнение, в случай че майката не го спазва.
- Съвместното упражняване на родителските права не изключва определяне на дължима издръжка от родителя, при когото детето няма определено местоживеене. Извън задължението на СК този въпрос да бъде определен от съда в решението си, по пътя на логиката се налага извода, че ако детето има определено местоживеене при единия родител, другият следва да заплаща издръжка. В случай, че детето прекарва еднакви периоди от време с двамата си родители считам, че съдът не е освободен от задължението да се произнесе по въпроса за издръжката и същата следва да бъде определена към минималния размер.
Пример: при г-жа Иванова е определено местоживеенето на детето, като същевременно то прекарва значителен период от време в месеца при баща си, който период е все пак по-ограничен от времето, което детето прекарва с майка си съгласно съдебното решение. С решението съдът ще определи и издръжка, като съобрази пропорционално периодите, които детето прекарва с майка и и баща си, тъй като разходите по ежемесечните нужди на детето се задоволяват и от двамата родители. Ако детето живее 3 седмици при майка си и една при баща си, издръжката ще е по-голяма, отколкото ако живее 2 седмици при единия родител и 2 седмици при другия, тъй като през тази една допълнителна седмица баща му ще поеме ежедневните разходи по детето.
- Привременните мерки – ВКС не дава изрично разрешение на въпроса допустимо ли е в определение по постановяване на привременни мерки по чл. 323 ГПК родителските права да се упражняват съвместно. По аналогия не е налице процесуална пречка, но само ако привременните мерки са постигнати под формата на споразумение от страна на родителите /което е рядко срещана хипотеза и такива се налагат основно при спор между тях/.
Пример: Налице е исков процес между г-н и г-жа Иванови, като и двамата претендират упражняването на родителските права върху детето. Налице е искане за постановяване на привременни мерки, които да решат въпроса с родителските права и евентуално местоживеенето на детето до приключване на производството. Предвид спора между тях малко вероятно е те да постигнат споразумение, с което да поискат от съда същият да постанови съвместното им упражняване до края на процеса, но в такава хипотетична ситуация същото би било допустимо и съдът следва да го утвърди в определението по постановяване на привременни мерки.
- За да бъде допуснато съвместно упражняване на родителските права, е необходимо и достатъчно родителите да са постигнали съгласие само по въпроса за тяхното упражняване. Липсата на споразумение по другите задължителни въпроси – местоживеене, лични контакти и издръжка, ще задължи съда да се произнесе с решение по тях, но не пречи на допустимостта на съвместното упражняване на родителските права.
Пример: сем. Иванови в хода на преговорите между тях са се съгласили върху малолетното им дете родителските права да се упражняват съвместно. Остава спорен между тях обаче размера на издръжката и режима на контакти на детето с г-н Иванов, като до края на производството те не успяват да постигнат съгласие по тези въпроси и поради тази причина производството протича по исков ред в тази му част. С решението си съдът ще утвърди споразумението относно съвместното упражняване на родителските права /депозирано и потвърдено и от двамата в съдебно заседание/, и ще се произнесе по вътрешно убеждение относно размера на дължимата издръжка и как, къде и кога детето да вижда баща си.
Как беше разрешаван този въпрос до влизане в сила на това тълкувателно решение?
До момента на постановяване на това решение беше спорно дали съдът може да постанови такова решение, което поставяше въпросите не само дали е допустимо, но и как при съвместното упражняване на правата ще се постанови изплащане на издръжка и дали следва да се посочва режим на лични контакти. Практиката беше изключително разнообразна, като в повечето случаи подобна постановка се считаше за contra legem, тъй като текстът на разпоредбата в Семейния кодекс не забранява изрично постановяването на съвместно упражняване на родителски права, но изисква те да бъдат предоставени на единия родител. Въпраки това, Софийският районен съд /и някои други – Варна, Хасково, Сливен/ имат постановени решения в рамките на исков процес, при които родителските права се предоставят за съвместно упражняване.
Такова е Решение по гр.д. 8938 по описа за 2012 година на 87-ми състав на СРС, съдия Галя Вълкова. Мотивите са изключително добре обосновани и към въпроса е подходено с ясни и последователни правни доводи: „Съдът е запознат с преобладаващото в съдебната практика и теория становище, че родителските права следва да се предоставят само на единия от двамата родители. В този смисъл са дадените указания в цитираното Постановление, както и болшинството от постановяваните съдебни решения. Следва да се отчете обаче, че тези указания давани към момент, в който България не е ратифицирала Конвенцията на ООН за правата на детето, в която е изрично посочено, че интересите на детето са от първостепенно значение при всички действия, които го касаят. Ето защо настоящият съдебен състав споделя възможността за постановяване на решение, чрез което, с оглед спецификите на спора, упражняването на родителските права да се предостави на двете страни (арг. от влязло в сила Решение № 9196/2011 г. на СРС, 91 с-в, решение по гр. дело № 13660/2010 г. на СРС, 87 с-в, а досежно юриспруденцията: Г. С. Практически проблеми на новия Семеен кодекс. С., 2011 г., издателство Сиби. с.88.; Н., Л. Семейно право на Република България. С., 1994 г., с.637: „Липсва обаче принципна пречка за едновременното упражняване на родителските правомощия, тъй като и двамата родители ги запазват и след развода., Т., В. Правото на лични отношения между родителите и децата: Критичен поглед върху действащото законодателство и практика). В конкретния случай обстоятелството, че отношенията между родителите на детето са нетърпими и това предполага разделното им живеене не следва да се отразява неблагоприятно върху непълнолетното дете, в чийто интерес е да се запази създадената между него и всеки от родителите му връзка. Това може да се постигне като всеки от родителите продължи да се грижи за детето по начина, по който се е грижил и до момента и да упражнява родителските права в пълен обем. Освен че в конкретния случай това съдебно решение е продиктувано от висшия интерес на детето М. (§ 1, т.5 от ДР на ЗЗДт), това е и широко прилагана от съдилищата на държавите — членки на ЕС практика.“
П.С. Изрично подчертавам, че примерът със семейство Иванови далеч не е правило, а е описан за илюстрация на коментарите.