Сексуален тормоз

„Сексуален тормоз“ е всяко нежелано поведение от сексуално естество, изразено физически, словесно или по друг начин, с което се накърняват достойнството и честта и се създава враждебна, обидна, унизителна или застрашителна среда и, в частност, когато отказът да се приеме подобно поведение или принудата към него може да повлияе на вземането на решения, засягащи лицето.

Явна е невъзможността на жертвата на сексуален тормоз на работното място да може да се защити по какъвто и да било друг начин освен чрез отказа си, защото условията на субординация я поставят в зависимост, изразяваща се във финансов и кариерен аспект, което граничи с безизходно положение. Ключовият елемент при сексуалния тормоз е нежелаността на поведението, отправен от гледна точка на потърпевшия човек. Реципиентът е този, който определя кое е приемливо за нея/него и какво счита за обидно. Особеност на сексуалния тормоз е, че подронва достойнството на жертвата на работното й място.

Ето и част от теоретичните и практически обосновки на проблема:

„Съдилищата следва да са чувствителни към проблемите, които жертвите могат да срещнат, когато се разправят с мъж, висшестоящ спрямо тях, който вероятно ще отрече, че е правил нещо неподходящо спрямо тях, и чиято защита вероятно би била, че жертвата е свръхчувствителна. Доколкото един разумен човек би разбрал, че отхвърля поведението, от което се оплаква, продължаването на това поведение в общия случай се счита за тормоз.” /Илиева, Маргарита – „Избрани стандарти на антидискриманицонното право“, 2009/

В тази връзка следва да се има предвид и вида на самото нарушение, както и характера му. Ето защо съвсем основателно ВАС преценя липсата на детайлни свидетелски показания така: „Естеството на нарушението […] предполага оскъдност и дори липса на преки очевидци. Подобни действия се извършват обикновено насаме между двамата участници. Свидетели[те] обаче дават показания не за естеството на разговорите и онези обстоятелства, които са известни само на [извършителя и жертвата], но и на нейното поведение, реплики и реакции след подобни случки.”
/Решение 10392/12.08.09 г. на ВАС на РБългария, Петчленен състав, ІІ-ра колегия/