Дискриминация

Начало / Практика / Дискриминация

Тук ще дадем основна информация, въз онова на която да можете да прецените налице ли е дискриминация или не. Свържете се с нас, за да Ви дадем точна и изчерпателна консултация въз основа на конкретните особености на казуса, както и да Ви разясним релевантната практика на българските и европейски институции.

Понятие за дискриминация

Дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на защитените от закона признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, както и поставянето в по-неблагоприятно положение чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика.

Защитени признаци според Закона за защита от дискриминация

Пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

ФОРМИ НА ДИСКРИМИНАЦИЯ

  • Пряка дискриминация: е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на защитените признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

Елементи на пряката дискриминация:

1. По-неблагоприятно третиране, което засяга права или интереси и е изразено чрез действие или бездействие.

2. Лице, с което може да се направи сравнението и сходна ситуация;

3. По-неблагоприятното третиране да е основано на поне един от защитените признаци;

4. Причинно-следствена връзка между по-неблагоприятното третиране и защитения признак, като по-неблагоприятното третиране да породено поради наличието на защитения признак.

Важно: Наличието на умисъл за дискриминиране е без значение при пряката дискриминация!

  • Непряка дискриминация: е поставяне на лице на основата на защитените признаци в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

Елементи на непряката дискриминация:

1. Разписаното правило е привидно неутрално, но в резултат несъразмерно засяга група хора;

2. Това поведение не може да бъде оправдано от законна цел или необходимост.

ТОРМОЗ е всяко нежелано поведение на основата на защитените признаци, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.

Елементи на тормоза:

1. Нежелано от рецепиента поведение, което може да бъде изразено във всякаква форма (физически, словесно и др.);

2. Поведението е породено от наличието на поне един от защитените признаци у рецепиента;

3. Поведението да е имало за цел или чрез него да е постигнато като резултат накърняване на достойнството на рецепиента и враждебна, обидна или застрашителна за него среда.

Важно: Когато се преценява, дали е налице тормоз, не е необходимо да се прави сравнение с друго лице!

  • Сексуалният тормоз: е всяко нежелано поведение от сексуално естество, изразено физически, словесно или по друг начин, с което се накърняват достойнството и честта и се създава враждебна, обидна, унизителна или застрашителна среда и, в частност, когато отказът да се приеме подобно поведение или принудата към него може да повлияе на вземането на решения, засягащи лицето.

Необходими елементи, за да е налице сексуален тормоз:

1. Нежелано поведение от сексуално естество, изразено във всякаква форма;

2. Поведението да има за цел или чрез него да е постигнато като резултат накърняване на достойнството на рецепиента и враждебна, обидна, унизителна или застрашителна лоша среда

Сексуален тормоз има и когато отказът да се приеме нежеланото поведение може да повлияе на вземането на решения, касаещи лицето, което е отказало.

  • Подбуждането към дискриминация: е пряко и умишлено насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация, когато подбуждащият е в състояние да повлияе на подбуждания.

Елементи на подбуждането към дискриминация:

1. Указание/насърчаване/натиск, издадено от лице, което може да повлияе и да взима решения относно подбуждания (да имат йерархическа зависимост);

2. Пряко и умишлено;

  • Преследване (виктимизация):

а) по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация (подаване на жалба или сигнал, предявяване на иск или свидетелстване в производство за защита от дискриминация);

б) по-неблагоприятно третиране на лице, когато свързано с него лице е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действия за защита от дискриминация;

в) по-неблагоприятно третиране на лице, отказало да дискриминира.

Елементи на преследването:

1. По-неблагоприятно третиране;

2. Действие за защита / отказ да дискриминира;

3. Причинно-следствена връзка между двата елемента.

Важно: Действие за защита може да бъде всяко едно действие, дори и бъдещо, както и предполагаемо. То може да бъде предприето и от свързано лице.

  • Расовата сегрегация: е издаването на акт, извършването на действие или бездействие, което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на лице на основата на неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата.
  • Изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места.
  1. Обхват на Закона за защита от дискриминация – предметен и субектен

Законът за защита от дискриминация (ЗЗотД) – е част от българското законодателство от 1 януари 2004 г. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена). Напредничав и широкообхватен закон, който осигурява ефективна защита срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване. Целта на закона е да осигури на всяко лице правото на равенство пред закона; равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот.

Според ЗЗотД са защитени от дискриминация всички физически лица на територията на РБългария (български граждани, чужди граждани, лица без гражданство). Сдруженията на физически лица, както и юридически лица, се ползват от правата по този закон, когато са дискриминирани на основата на защитените признаци по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица.

Забраната за дискриминация действа спрямо всички, т.е. всички физически лица, юридически лица, учреждения, институции, държавни органи и др. имат забрана да не дискриминират. Лицата, съзнателно подпомогнали извършването на актове на дискриминация, носят отговорност по този закон.

Законът забранява дискриминация, която е упражнена както с действие, така и дискриминацията, упражнена чрез бездействие.

Законови задължения на работодателя:

  1. При обявяване на свободно работно място работодателят няма право да поставя изисквания, свързани със защитените признаци, освен в определените със закона случаи;
  2. Преди сключване на трудовия договор работодателят няма право да иска от кандидата информация за защитените признаци, освен в определените от закона случаи или когато това е необходимо за нуждите на проучване за получаване на разрешение за работа с класифицирана информация при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация.
  3. Работодателят осигурява еднакви условия на труд без оглед на защитените признаци;
  4. Работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд;
  5. Работодателят няма право да отказва приемането на работа поради бременност, майчинство или отглеждане на дете;
  6. Работодателят няма право да откаже да наеме на работа или да наеме при по-неблагоприятни условия лице на основата на защитените признаци;
  7. Работодателят предоставя на работниците и служителите равни възможности без оглед на защитените признаци за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или ранг, като прилага еднакви критерии при оценка на дейността им;
  8. Работодател, получил оплакване от работник или служител, който се смята за подложен на тормоз, включително сексуален тормоз, на работното място, е длъжен незабавно да извърши проверка, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител;
  9. Работодателят в сътрудничество със синдикатите е длъжен да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място;

10. Работодателят носи отговорност по този закон за актове на дискриминация, извършени на работното място от негов работник или служител;

11. Работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор;

12. Работодателят поставя на достъпно за работниците и служителите място в предприятието текста на закона, както и всички разпоредби на вътрешните правила и на клаузите от колективния трудов договор, отнасящи се до защитата от дискриминация.

13. Който не изпълни задължение, произтичащо от този закон се наказва с глоба

14. За допускане извършването на нарушение по този закон ръководителят на юридическо лице – работодател, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

 

Свързани статии:

Полова дискриминация

Какво е дискриминация

Защитени ли сме от дискриминация, когато страдаме от затлъстяване