Интерес на детето в съдебното производство

Интерес на детето

Какво представлява понятието „интерес на детето“?

Според Общ коментар No 14 на Комитета по правата на детето към ООН, постановен в допълнение ъм Конвенцията за правата на детето, се разглежда понятието „Най-добрия интерес на детето – първостепенно съображение“. Комитетът подчертава, че най-добрите интереси на детето са трипластово понятие:

– Материално право: правото на детето най-добрите му интереси да бъдат оценявани и вземани под внимание като първостепенно съображение при обсъждане на различни интереси с оглед достигане на решение по разглеждания въпрос, както и гаранцията, че това право ще бъде изпълнено винаги, когато трябва да се вземе решение по отношение на дете, група определени или неопределени деца или децата като цяло. Така се създава иманентно задължение за държавите, прилага се директно (автоматично изпълняемо) и позволява позоваване на тази разпоредба пред съда.

– Основен тълкувателен правен принцип: ако разпоредба позволява повече от едно тълкуване, следва да се избере това тълкуване, което най-ефективно обслужва най- добрите интереси на детето.

– Процесуално правило: винаги, когато трябва да се вземе решение, което ще засегне конкретно дете, определена група деца или децата като цяло, процесът на вземане на това решение трябва да включва предварителна оценка на възможното въздействие (положително или отрицателно) на решението върху съответното дете или деца.

Оценката и определянето на най-добрите интереси на детето изискват процесуални гаранции. Освен това, в мотивите на решението трябва да показват, че това право изрично е взето под внимание. В тази връзка държавите – страни по Конвенцията следва да разясняват начина, по който правото е спазено в решението, т.е. какво е счетено за обслужващо най-добрите интереси на детето, на какви критерии се основава то и как интересите на детето са претеглени с други съображения, независимо дали са свързани с широко обхватни политически въпроси или с отделни случаи.

Основните принципи при защитата интереса на детето, изведени от Коментара, са следните.

1. Всички институции – съдебни, административни, полицейски и други органи, следва да работят в посока защита на интереса на дете, участник в каквото и да е производство пред тях.

2. Интересът на детето се поставя преди другите съображения, тоест се разглежда с приоритет предвид обстоятелството, че детето има по – ограничени възможности да изрази становището си или да потърси защита само за себе си.

3. Оценката на най-добрите интереси на едно дете трябва да включва зачитане правото на детето свободно да изразява своите възгледи и на тези възгледи да се придава необходимото значение по всички въпроси, отнасящи се до детето. То следва да бъде изслушано – пряко или чрез представител – във всяко производство, засягащо личността или имуществото му. Обстоятелството, че детето е много малко или в уязвимо положение (напр. има увреждане, принадлежи към малцинствена група или е мигрант и пр.), не го лишава от правото да изразява своите възгледи и не намалява значението, което следва да се придаде на тези възгледи при определянето на неговите най-добри интереси.

4. По отношение на религиозната и културната идентичност следва надлежно да се отчете необходимостта от приемственост при отглеждането на детето, както и етническите, религиозните, културните и езиковите особености на средата, от която то произхожда. При осиновяване, отделяне от или развод на родителите надлежното съобразяване с най-добрите интереси на детето означава децата да имат достъп до културата (и по възможност езика) на страната и семейството, от които произхождат, както и възможността за достъп до информация относно биологичното им семейство.

5. Икономически съображения не могат да оправдаят отделянето на дете от родителите му.

6. Предвид тежкото въздействие, което оказва върху детето отделянето му от един или от двамата му родители, към такова отделяне следва да се прибягва единствено като крайна мярка, например когато детето е застрашено от вреда или ако това е необходимо по други причини. Не бива да се извършва отделяне, ако има по-ненатрапчиви мерки, с които детето да бъде защитено. преди да се прибегне до отделяне, държавата следва да предостави подкрепа на родителите в поемането на техните родителски отговорности и да възстанови или подобри способността на семейството да се грижи за детето, освен ако отделянето е необходимо с оглед защита на детето.

7. Когато се наложи разделяне, вземащите решението лица следва да гарантират, че детето запазва връзките и отношенията си с родителите и семейството си (братя и сестри, роднини и лица, с които детето е имало тесни лични взаимоотношения.

Запазването на семейната среда обхваща запазване на връзките на детето в по-широк смисъл. тези връзки се отнасят до по-широкия семеен кръг, например баби и дядовци, чичовци и лели, както и приятели, училищна и по-широка среда, и са от особено голямо значение, ако родителите са разделени и живеят на различни места.

8. При оценката на най-добрите интереси следва да се вземе под внимание, че способностите на детето ще се развиват. Ето защо вземащите решения лица следва да се стремят към мерки, които могат да се преразглеждат или адаптират според обстоятелствата, а не да вземат окончателни и необратими решения. За тази цел те следва не само да оценяват физическите, емоционалните, образователните и други нужди към конкретния момент на вземане на решението, но и да имат предвид възможните сценарии за развитието на детето и да ги анализират в краткосрочен и средносрочен план.

9. Ходът на времето не се възприема еднакво от децата и възрастните. Забавянето или протакането във вземането на решения имат особено неблагоприятно въздействие върху децата в процеса на тяхното развитие. Ето защо е препоръчително производствата или процесите, които се отнасят до децата или им оказват въздействие, да се ползват с приоритет и да бъдат завършвани възможно най-бързо.

Как се установява на практика интересът на детето в съдебно производство пред български съд?

Има няколко основни принципа, които следва да бъдат спазени при провеждане на производства, в които участва дете /всяко лице, което не е навършило 18 годишна възраст/. В българското законодателство е въведено правилото на чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето /във връзка с основното начало за поставянето на децата под закрилата на държавата и обществото (чл. 14 от Конституцията на Република България)/ – че закрилата на детето се основава на принципа за осигуряване на най-добрия интерес на детето.

1. Имайки предвид принципа, че водещ при разрешаването на спора е най-добрият интерес на детето, в молбата следва този интерес да се посочи и обоснове в детайли, а не да се посочва бланкетно.

Например, в производство за заместване съгласието на другия родител искането на разрешение за пътуване на детето извън пределите на страната следва винаги да е конкретизирано така, че да позволява събиране на необходимите доказателства за преценката за наличието на конкретно защитения интерес на детето при излизането му в чужбина.

2. Съдът е длъжен и сам, служебно да събира доказателства, обосноваващи интереса на детето. На практика това означава, че от съда следва да се очаква по своя инициатива да изисква събиране на доказателства, когато това не е направено от страните и когато не е изяснен въпроса защитен ли е в достатъчна степен интереса на детето.

Съгласно Тълкувателно решение No 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, както е относно родените от брака ненавършили пълнолетие деца, при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето.

3. Когато става въпрос за дете, не настъпва процесуална преклузия по чл.266 ГПК – тоест, доказателства, обосноваващи интереса на детето, могат да бъдат събирани по всяко време, независимо дали са новонастъпили, новосъздадени или не.

Според съдебната практика, стриктно следва да се спазва принципът заложен в чл.3, ал.3 от Закона за закрила на детето, който доразвива основното конституционно начало /чл.14 от Конституцията/ за поставяне на децата под закрилата на държавата и обществото. В посочения смисъл е решение No 211/30.6.2011 г. по гр.д. No 995/2010 г. на ВКС, ІV г.о., според което закрилата на детето се основава на принципа на осигуряване на най-добрия интерес за него. В решението е прието, че съобразно вида или характера на заявеното искане, когато то касае и осигуряването на най-добрия интерес за детето и особено в случаите, когато съдът служебно трябва да събере доказателства и предприеме мерки, съдът не е обвързан от исканията на родителите, нито от процесуалното им поведение, а преценява всички обстоятелства и се произнася с оглед интересите на детето. Поради това съдът не може да откаже да прецени твърдение на страна или доказателствено искане, въпреки че това станало след установените в ГПК срокове. Следователно преклузията е неприложима, когато се сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства извън хипотезите на чл.147 и чл. 266, ал.2 ГПК, когато те са във връзка с установяване интереса на детето в съответните производства.

4. За установяване интереса на дете са допустими всякакви доказателствени средства.
Това могат да бъдат например:
– документи от всякакъв характер, относими към спора,
– свидетелски показания,
– заключения на експерти – например съдебно-психолотична експертиза за установяване на психо-емоционалното състояние на детето или наличие на синдром на родителско отчуждение, акушеро-гинекологична или ДНК експертиза за установяване на биолотичния произход на детето, и т.н. в зависимост от спецификата на спора, и др.

5. Изготвените от специализираните държавни органи по Закона за закрила на детето становища и социални доклади са важно средство за попълване на делото с информация, необходима на съда при отчитане интересите на детето. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да осигури участие на съответната дирекция „Социално подпомагане” към АСП като специализиран орган в хода на съдебното производство по реда на ГПК, или е приел непълен социален доклад по реда на чл.15 ал.6 от Закона за закрила на детето, когато в доклада социалният работник не е засвидетелствал контакт с детето, няма преки данни за начина на отглеждането му и липсва становище, както и информация по този въпрос, тогава въззивният съд следва да изпълни служебните си задължения и да възложи на специализираните органи ново проучване, като паралелно или въз основа на изготвения допълнителен доклад прецени необходими ли са и специални знания на вещо лице / обичайно детски психолог/ по конкретен въпрос.

Когато детето живее в чужбина, съдът не изисква социален доклад от социална служба от чужда държава, когато в съответствие с приложимия регламент, международен договор или нормите на КМЧП относно международната подведомственост е приел, че е според обстоятелствата по делото той е компетентен да се произнесе по исканите мерки независимо от обичайното местопребиваване на детето. Такъв обаче може и следва да се поиска като доказателствено средство от страните, като социален доклад в чужбина може да изготви Международната социална служба, с представителство в София, който е допустим и ценен по дела пред българския съд като изключително полезно и ефективно средство.

6. Изслушване на дете – според чл. 15 ал. 1 от Закона за закрила на детето, във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси, а съгласно ал. 2, когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие.

Желанието на децата /и това на родителите/ относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Съдът обаче, макар да не е обвързан от желанието или нежеланието на детето да живее с единия родител и да има контакти с другия, във всички случаи следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето, както и да отчете ефекта на принудата при изпълнението на съответния режим, с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и зрелост, и най-вече – с оглед конкретното му психоемоционално състояние.