Споразуменията по чл. 49, ал. 4 от СК и чл. 51, ал. 1 от СК имат договорен характер и отразяват постигнато между съпрузите съгласие за уреждане на свързаните с прекратяването на брака отношения, така както са посочени в тях.
Необходимо ли е споразумението да бъде писмено?
Самото споразумение може да бъде изготвено писмено и представено на съда, а може да бъде постигнато устно пред него, в който случай то трябва да бъде вписано в протокола от съдебното заседание.
Задължително ли е да имаме споразумение, за да допусне съдът развод по взаизмо съгласие?
Наличието на споразумение е предпоставка за допускането на развода, като липсата му или неговото неодобряване от съда осуетява самото допускане на развода по взаимно съгласие.
Какво следва да съдържа споразумението?
Споразумение съгласно изискването на чл.51, ал.1 от СК е пълно, не противоречи на закона и морала и урежда личните и имуществените последици от прекратяването на гражданския брак с развод. То трябва да съдържа уговорки относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
Съпрузите могат да се споразумеят и по други последици на развода.
Как поражда последици споразумението?
Споразумението се утвърждава от съда с решението за прекратяване на брака, като трябва да бъде възпроизведено в това решение. Преди този момент то няма равна сила. Това утвърждаване на споразумението му придава правна значимост и служи за пораждане на правните последици, към които то е насочено. Доколкото споразумението има договорен характер то евентуалните му пороци могат да бъдат релевирани по исков ред, като евентуалното прогласяване на нищожността му или унищожаването му няма да засегнат съдебното решение за прекратяване на брака.
Какво се случва, ако споразумението не отговаря на законовите изисквания?
При утвърждаването на споразумението съдът е длъжен да следи служебно за съответствието му с установените в закона изисквания относно съдържание и обхват на уредените отношения, както и най-вече с интересите на децата. Ако установи, че споразумението е непълно или не защитава интересите на децата съдът е длъжен да даде срок за отстраняване на недостатъците и ако това не бъде направено да отхвърли иска за развод.
Може ли съдът сам да променя вече постигнато и представено споразумение?
Не. Съдът не разполага с възможността да замества споразумението на страните със свой акт, с който да уреди последиците от прекратяването на брака. Това изисква в съдебното решение споразумението да бъде възпроизведено точно така както е постигнато между страните. Съдът не може да променя условия на споразумението или да ги замества със свои, тъй като те противоречат на закона или морала, или че не защитават в най-голяма степен интересите на децата. Той не може да внася промени в същото (да променя текста на вече постигнати договорки или да добавя допълнителни клаузи към тях), дори и да счита, че тези промени следват от тълкуването на постигнатото между страните съгласие и/или по-точно изразяват неговия смисъл от формулировките в споразумението.
Ако има несъответствие между представеното споразумение и съдебното решение, с което то се утвърждава, кое има сила?
При спор относно действителното съдържание на споразумението значение има постигнатото между самите страни такова, така както е постигнато и представено пред съда или документирано в протокола от съдебното заседание, а не промененото от съда. Именно първото намира приложение при уреждане на отношенията между бившите съпрузи и всеки един от тях може да се позове на него при спор относно това какво е точното съдържание на постигнатото между страните съгласие.
Неточното възпроизвеждане на споразумението в решението за прекратяване брака, независимо дали се дължи на техническа грешка или извършено от съда тълкуване, а също така и непълното възпроизвеждане представляват пороци на решението, които могат да бъдат отстранени по реда на чл. 247 от ГПК (променените клаузи да бъдат приведени в съответствие със споразумението, а добавените такива да отпаднат), съответно чл. 250 от ГПК (съдът да се произнесе по пропуснатите клаузи). Дори и такива производства не бъдат проведени или исканията за тях да не бъдат уважени това не лишава страната от възможността да се позове на споразумението, което тя счита за действително.
Може ли уговореното в споразумението да се изменя, след като е утвърдено с решение на съда?
Да, на общото основание да е налице промяна в обстоятелствата. Промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете е налице в следните случаи: когато са изменени обстоятелствата, които са взети пред вид при определяне на първоначалните мерки, когато измененията, произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права, или когато мерките на практика са променени. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди как обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефективността на мерките, които определят същото.
Промяната на взети предвид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства могат да бъдат свързани с промяна на родителските, възпитателските или моралните качествата на упражняващите мерките, със социалната среда, в която живее детето след първоначалното решение, с жилищните и битовите условия.
Какви да особеностите на споразумението в частта относно имуществените отношения?
Тълкувателно решение № 3/2015 г. на ОСГК на ВКС и с Решение № 74 от 29.05.2019г. по гр.д. № 5842/2015г. на І г.о. постановяват, че в частта относно имуществените отношения между съпрузите споразумението цели доброволно уреждане на имуществените последици от развода с цел избягване на възможни бъдещи спорове по повод собствеността върху придобитото през време на брака имущество.
В рамките на свободата на договаряне съпрузите имат правото да уредят материално правните последици във връзка с придобитите по време на брака вещи и права върху вещи, като е възможно да уговорят нещо различно от следващото се по закон.
Доколкото съдържа взаимни отстъпки, споразумението е с характер на договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД и поражда вещно-прехвърлително действие от момента на влизане в сила на решението за развод (т. 8 от ППВС № 5/ 15.03.1978 г.).