Когато в производство по чл. 59, ал. 9 от СК се установи изменение на обстоятелствата, изразяващо се в развил се у детето синдром на родителско отчуждение спрямо родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, следва ли преценката на съда относно ефективността на действащия режим на лични контакти между детето и този родител, да се извършва с оглед преодоляване на отчуждението, респ. – следва ли съдът и служебно да постанови мерки, насочени към неговото преодоляване?
Положителен отговор на въпроса е даден в практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК по гр. дело № 2855 по описа за 2019 г.
- В спора относно режима на лични отношения с детето съдът не е обвързан от предложенията на родителите, още повече в случаите, когато липсата на нормална комуникация между тях и напрежение в отношенията им е довела до затруднена или прекъсната връзка с единия родител, в т.ч. до родителско отчуждение. В такива случаи, ръководейки се от интереса на детето и преценяйки съвкупността от обстоятелства, съдът може да постанови за определен период от време режимът на лични отношения да се осъществява в присъствието на служител от дирекция „Социално подпомагане”, психолог, или друго лице по местоживеене на детето, като постепенно времето за контакт да се разшири, а присъствието на лицето, медииращо срещите да отпадне. В крайна сметка, чрез режима на личните отношения целта, която трябва да се постигне, е да се осигури възможност децата да растат и да се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители.
- В същия смисъл е и решение № 19/15.02.2019 г. по гр. дело № 2578/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в което се изтъква, че съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода производството по делото, особено ако такива мерки са предприети в друго производство или са препоръчани от експерта и съдът ги намира полезни.
- Необходимо е да се анализира синдромът „родителско дете“, който се характеризира със следното: Детето е издигнато в ролята на авторитет, т.е. в психиката си то е решило, че възрастните не могат да се оправят както със своите взаимоотношения, така и с него, което води до дисквалифициране на авторитетите, каквито са майката и бащата за всяко дете. При тази ситуация детето решава, че то може и трябва да контролира ситуациите, които са свързани с него и родителите, и се издига в авторитетна позиция спрямо тях.
- Преодоляването на установена по делото тежка форма на родителско отчуждение, което е резултат от изключително влошените отношения между двамата родители, както и преодоляването на развития синдром „родителско дете“, който е резултат най-вече от поведението на единия родител, налагат – с оглед основния критерий – най-добрия интерес на детето постановяване на гъвкав и детайлизиран режим на лични отношения между детето и родителят, от когото то е отчуждено.
Този гъвкав и детайлизиран режим може да предвижда първоначално срещите между тях двамата да са с по-кратка продължителност и да не се осъществяват в присъствието на отчуждаващия родител, а в присъствието на социален служител и на определено от него подходящо място по местоживеенето на детето. Постепенно присъствието на социалния служител, медииращ срещите, следва да отпадне и времето за контакт между родителя и детето да се разшири, като след известен перио от време режимът да включва и преспиване на детето при бащата, като така се стигне и до обичайния режим на лични отношения, включващ и 30-дневен престой на детето по време на лятната ваканция.
Постановяването на такъв гъвкав режим, включващ преходен период, разделен на два подпериода, има за цел най-вече постепенно да възстанови доверието и желанието у детето за осъществяване на контакти с родителя, от когото то е отчуждено. Именно с оглед постигането на тази цел, през този преходен период и двамата родители следва да положат максимални усилия, за да изгладят и преодолеят разногласията помежду си относно детето, като осъзнаят, че това в най-пълна степен би осигурило спокойствието и благополучието на собственото им дете. За това е необходимо и двамата родители да спазват точно предписанията на съда за упражняване на родителските права и за личните отношения, като при разногласия следва да търсят първо пътя на диалога помежду си, а ако е необходимо – и услугите на Дирекция „Социално подпомагане“.