С Определение от 11.12.2020 г. Върховният касационен съд даде положителен отговор на въпрос от огромно практическо значение.
Възможно е съдът да постанови развод по взаимно съгласие без личното явяване на двамата съпрузи, ако са налице уважителни причини за неявяването на молителите, те се представляват от надлежно упълномощен адвокат, и е представено заверено пълномощно, съдържащо потвърждение на представеното на съда споразумение.
С оглед необходимостта от създаването на съдебна практика, съобразно новите обществено-икономически условия, в мотивите си ВКС посочва следното:
Съгласно чл. 330, ал. 1 ГПК, при искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебно заседание. Съгласно чл. 330, ал. 2 ГПК, когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява. Личното явяване на молителите е предвидено с оглед задължението на съда да се убеди, че съгласието за развод е сериозно и непоколебимо. Текстът обаче не изключва възможността, при наличие на уважителни причини, молителите да бъде представлявани по силата на изрично пълномощно. Характерът на производството налага да е ясно очертан обемът на представителна власт на пълномощника – да изрази непоколебимото желание за развод на молителите и волята им по всички точки от споразумението по чл.51 СК.
Не е задължително текстът на споразумението да бъде възпроизведен в пълномощното. Достатъчно е от текста на пълномощното да може да се изведе действителната воля по споразумението, като това може да стане и чрез препращане към конкретен друг документ, в който същото е възпроизведено.
Преценката относно наличие на уважителни причини и относно обема на представителна власт на пълномощника е конкретна за всеки случай и се прави от съответния съд. При съмнение относно обема на представителната власт на пълномощника, който се е явил и е заявил, че представлява страните и е изрично упълномощен, съдът преди да прекрати производството по делото следва да даде на пълномощника възможност да удостовери представителната си власт и нейният обем.
"Постоянното пребиваване на едно лице в чужбина и ангажиментите му там, както и продължителното заболяване на другия съпруг от остро вирусно заболяване с пандемичен характер, при положение, че не съществува съмнение в желанието им за развод - не може да бъде непреодолима пречка за прекратяване на брака в днешния динамичен живот, когато всеки европейски гражданин може да се ползва от гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали. В случая е ясно изразена и несъмнена и волята им да бъде утвърдено постигнатото и приложено към молбата споразумение."