Все по-често възниква въпросът какво следва да направи съдът, когато съпрузите и родители, на които предстои развод, са български граждани, а детето живее в чужбина и има обичайно местопребиваване в друга държава от Европейския съюз. Възможно ли е съдът да се произнесе по иска за развод, но да прекрати делото в частта относно родителските права, които принципно съгласно Семейния кодекс задължително се разглеждат заедно с развода?
Действително, това е правилният подход. Ако съпрузите – примерно ищец и ответница по бракоразводно дело – са български граждани, българският съд е компетентен да се произнесе по иска за развод и за промяна във фамилното име на съпругата, съгласно чл. 3 ал. 1 б. б Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. Този съд обаче не е компетентен да се произнесе по споровете за родителската отговорност, ако детето на страните по делото има обичайно местопребиваване в друга държава от Европейския съюз и съгласно чл. 8 Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. делата по такива спорове са подведомствени на съдилищата в тази държава – членка.
По въпросите за родителската отговорност по дела с международен елемент компетентен е единствено съдът по обичайното местопребиваване на детето, и обратното не може да бъде прието въз основа на разпоредби от националното право.
В светлината на този принцип, задължението по Семейния кодекс на българския съд да се произнесе по посочените въпроси не е приложимо. Неоснователни са и доводи за българско гражданство на детето и регистриран постоянен и настоящ адрес, като обстоятелства определящи обичайното му местопребиваване, тъй като меродавно е фактическото местопребиваване.
Тази практика е потвърдена и от Съда на ЕС в Люксембург. С определение на Съда (шести състав) от 16.01.2018 г. по дело С-604/17 е прието, че Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. следва да се тълкува в следния смисъл: Съд на държава членка, който е компетентен да се произнесе по молба за развод съгласно чл. 3, параграф 1 б. б от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г., не е компетентен да се произнесе относно правото на лични отношения с детето на съпрузите, ако същото има към момента на сезирането му обичайно местопребиваване в друга държава – членка и не са изпълнени условията за предоставяне на компетентност по чл. 9, 10, 12 или 15 от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. Този съд не е компетентен и по иска за издръжка, съгласно Регламент /ЕО/ 4/2009 г. на Съвета от 18.12.2008 г.
Тази съдебна практика на СЕС е задължителна за българските съдилища и те не могат да дадат тълкуване, различно от това на Съда на Европейския съюз (чл. 267 § 1 б. б ДФЕС). Регламентите са актове с общо приложение във всички държави – членки и разпоредбите им имат приоритет пред нормите от българското законодателство, които задължават съда при иск за развод и наличие на ненавършили пълнолетие деца служебно да се произнесе по родителските права, мерките на лични отношения и издръжката.
Повече за понятието „обичайно местопребиваване“ можете да прочетете тук.