Често в практиката ни клиентите ни задават въпроса: Какво да направим, ако липсва физическо насилие? Защитени ли сме, ако насилието е „само“ психическо и емоционално?
Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица.
При физическо насилие, което в големия процент от случаите води до заповед за незабавна защита по реда на ЗЗДН, лицето-жертва е подложено на побои, телесни повреди, нечовешко и унизително отношение, причинява му се физическа болка и страдание. Психическото и емоционално насилие обаче, без физическо такова, също са сред основанията, въз основа на които съдът издава заповед за защита на пострадалото лице.
В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо и емоционално насилие“. За прецизност и яснота следва да се направи разграничение между тези две понятия.
- Психическо насилие представлява въздействие върху психиката на дадено лице, с което му се причинява тормоз – като непристойно поведение, осъществявано през определен период от време, многократно или систематично и изразено чрез физически действия, писмено или устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да накърнят физическата или психологическа цялост на друго лице. При психическо насилие отношението на едно лице спрямо друго, предизвиква попадането на последното в състояние на психологическа травма, която би могла да се изразява в тревожност, депресия и други форми на нервно разстройство. Формите на психическо насилие могат да включва вербална агресия, унижение, пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение, което може да намали самочувствието на жертвата на насилието, нейното достойнство и адекватно мислене и поведение.
- При емоционалното насилие въздействието отново е върху психиката на определено лице, но при него целенасочено се увреждат емоциите му, свързани с преживявания от негативния спектър – изразява се в заплашване, контрол, което води до чувство на страх, на малоценност, на вина чрез интензивно обидно и унизително отношение.
Преобладаващо проявите на психическо и емоционално насилие се припокриват, доколкото чрез действията – вербални и физически, се засягат емоциите и психиката на засегнатите лица, които са неразривно свързани. Разликата е в продължителността на въздействието, интензитета, трайността на последиците и дълбочината на посегателството, поради което емоционалното насилие е по-лека форма и в общия случай не води до дългосрочни негативни изменения в психиката на засегнатото лице.
Законът не изисква настъпване на вредоносен резултат – негативно изменение върху психиката на пострадалия от домашно насилие, вкл. психична травма. Достатъчно е поведението на извършителя да въздейства негативно върху психическото спокойствие и уравновесеност на жертвата, като предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания. Острите стресови реакции и психичните травми, макар и възможни, не са задължителни за квалификация на деянието на извършителя като психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН.
За разлика от физическото и емоционалното такова, то психическото насилие обикновено се характеризира с трайност и системност, поради това с оглед целите на Закона за защита от домашно насилие е необосновано молбата да издаване на заповед за защита от домашно насилие да се оставя без уважение единствено с аргумента, че не е доказан еднократен акт на психическо насилие при наличие на безспорни доказателства за системно осъществявано такова.
Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
При установяване на извършено психическо и емоционално домашно насилие, съдът издава заповед за защита и налага по своя преценка една или повече от мерките, предвидени в чл.5 ЗЗДН.