Кога е налице „промяна в обстоятелствата“, при която следва да се променят мерките относно упражняване на родителските права спрямо ненавършили пълнолетие деца съгласно разпоредбата на чл.59 ал.9 от Семейния кодекс?
На първо място, мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се вземат при отчитането на всички интереси, но приоритет има интересът на детето, за който съдът следи служебно. Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед на възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като зрели личности, което е невъзможно да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с другия родител.
В практиката на Върховния касационен съд се приема, че интересът на децата винаги се свързва с физическото им развитие и възпитание по начин, който да им осигури нормални условия за интелектуално израстване и опазване на техните лични и имуществени права, т.е. независимо от особеностите на конкретния случай и индивидуалния подход, при решаване на въпросите за родителските права и режима на личните отношения между ненавършилите пълнолетие деца и родителя, при когото те не живеят, съдът е длъжен да преценява винаги най-добрия интерес на децата.
Когато по време на фактическата раздяла по съгласие на родителите или по обективни причини децата са отглеждани продължително време при единия родител, в техен интерес е те да продължат да бъдат отглеждани от същия родител, ако той разполага с необходимите качества и условия за това. Най-важното сред личните качества на родителя е да признава и зачита интереса на децата да имат пълноценни отношения с другия родител. Възрастта на децата също има значение. Когато тя е твърде ниска, те имат нужда от ежедневна майчина грижа и ласка. Важен показател е дали децата се чувстват добре при условията, при които са отглеждани след фактическата раздяла. Особено когато отношенията между родителите са нетърпими, една нова промяна в начина на отглеждането на децата във всеки случай би се отразила неблагоприятно върху и без това натоварената им психика.
Съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай и интересите на децата, трябва да определят подходящи лични отношения между родителите и децата по такъв начин, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, като това може да става не само със свиждания, но и чрез по-продължителен личен контакт с родителя, при когото децата не живеят постоянно.
Обстоятелствата, при които съдът може да измени постановените по-рано мерки или фактически установените отношения с детето, като определи нови мерки при упражняване на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца, е необходимо да засягат интереса на детето по такъв начин, който рефлектира непосредствено върху неговото здраве, обичайна семейна среда или социалното му обкръжение (напр. проблеми при общуването с единия родител и новото му семейство, агресивно поведение на другия родител или негативни реакции за семейната и социална среда, в която живее детето). Когато, обаче, промяната в живота на единия родител е настъпила единствено в битовите условия, при които той живее, но без да се подобрява установеният режим на децата, в техен интерес е обичайната семейна среда и обкръжение да бъдат запазени, ако този родител притежава и необходимите качества да полага нужните грижи и не препятства личните отношения с другия родител, в съответствие с изискванията за отговорно родителско поведение.
Промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете е налице в следните случаи: когато са изменени обстоятелствата, които са взети пред вид при определяне на първоначалните мерки, когато измененията, произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права, или когато мерките на практика са променени.
Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди как обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефективността на мерките, които определят същото. Промяната на взети предвид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, могат да бъдат свързани с промяна на родителските, възпитателските или моралните качествата на упражняващите мерките, със социалната среда, в която живее детето след първоначалното решение, с жилищните и битовите условия.
Като обстоятелства, които засягат положението на детето могат да бъдат посочени : влошаване на жилищните условия при родителя, на когото е предоставено детето или подобряване на условията за живот при другия родител, изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права, загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето. Като изменени обстоятелства могат да бъдат посочени и тези, които са свързани с нововъзникналите права и задължения на родителя по повод задължителното спазване на определените мерки – отчуждаване на детето по вина отглеждащия родител спрямо другия или обратно, пречки на родителя, при когото е детето за осъществяване на лични отношения с другия родител, невръщане на детето след осъществяване на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права и неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето.
В този смисъл е и практиката на ВКС,постановена в решения по реда на чл.290 ГПК /напр.р.129 от 17.06.14г.по гр.д.№ 7660/13г.на 3-то г.о.; р.№ 160 от 25.06.14г.по гр.д.№ 214/14г.на 3-то г.о./