В Тълкувателно решение от 25.11.2020 год. по тълкувателно дело № 2/2019г. Върховният касационен съд отговори на въпроса:
„Допустима ли е молба по реда на ЗЗДН за съдебна защита срещу нов акт на домашно насилие, следващ по време издадена в полза на същото пострадало лице заповед за защита по чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с която спрямо същия ответник/извършител е наложена мярка по чл. 5 ЗЗДН, чийто срок не е изтекъл?“
Върховният касационен съд отговори положително на въпроса и прие, че:
- Съдът дължи защита срещу всеки акт на домашно насилие съгласно чл. 4, ал. 1 от закона, следователно при извършен нов акт на домашно насилие може да се подаде нова молба за защита до съда и да се образува ново дело.
- Предвиждането на различни мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН не създава пречка при един акт на домашно насилие, предмет на дело, да бъдат наложени едни мерки по вид, степен на интензивност и продължителност, а при друг, последващ акт на домашно насилие, предмет на друго дело, да се наложат други мерки.
- Единственото изискване е за еднократност на наложените мерки по отношение на един акт на домашно насилие.
В мотивите си съдът посочва още:
- Новата молба, при продължаващо поведение на насилие, дори от същия вид, за който вече е предоставена защита, може да е индикация, че наложената мярка не е дала резултат, и съдът може да реши да наложи две или повече мерки за един и същи нов/последващ акт на домашно насилие.
- Отговорността за домашно насилие, предвидена в ЗЗДН, е отделен вид отговорност, която не изключва гражданската, административно-наказателната и наказателната отговорност. Сезирането на съда, административнонаказващия орган или прокуратурата за осъществяване на защита по друг, предвиден в закона ред, не препятства възможността на пострадалото лице да търси необходимата, адекватна и навременна мярка за защита по ЗЗДН.
- Актът на домашно насилие, разглеждан в производството по ЗЗДН, може да съдържа и обективните и субективните признаци на конкретен престъпен състав, като обичайно тези прояви се свързват с престъпления срещу личността от общ и частен характер. Актът на домашно насилие може да съдържа и белезите на деликта по чл. 45 ЗЗД, както и да осъществява състав на административно-наказателна отговорност. По тази причина законът в чл. 1, ал. 2 ЗЗДН предвижда възможността пострадалото лице да избере по какъв ред да защити правата си.
- Всеки акт на домашно насилие, при подадена молба за защита от съда, следва да бъде санкциониран като се наложи поне една от мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
- Действието на постановената мярка не може да се разпростира върху бъдещи актове на насилие.