Произходът представлява биологичната връзка между две лица, от които едното е баща или майка на другото, поради което представлява връзката на детето с родителите му, създадена с факта на раждането на майката и факта на зачеване от бащата. Способите за установяване на бащинство са предположения за бащинство, иск за установяване на бащинство и припознаване. Последното, като извънсъдебен способ за установяване на произход и от двамата родители по смисъла на чл. 64,ал.1 от Семейния кодекс ,представлява едностранно и формално изявление на едно лице, че дадено дете произхожда от него.
Волеизявлението не подлежи на контрол за вярност от административния орган, чието единствено задължение е да го приеме. Припознаването не зависи от произхода на детето спрямо другия родител, т.е. то може да се извърши както в случай на установен произход от другия родител, така и при неизвестен произход.
Според чл.65, ал.1 СК припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Могат да се припознават както родени, така и заченати, но неродени деца.
Припознаването представлява единствено едностранното изявление на родителя, от когото произходът на детето не е установен по друг начин (най-често на бащата, когато няма брак с майката), за това, че детето произхожда от него. Записването на припознаващия като родител в акта за раждане не е елемент от фактическия състав на припознаването, а има значение само за документиране в акта за раждане на родствените връзки на детето. Този извод следва пряко от чл.49 ЗГР, който определя как се вписва в акта за раждане припознаване, извършено преди или след съставянето на акта. Следователно законът разбира под припознаване самото волеизявление за припознаване на детето и го отграничава от правно-техническото действие по записване на припозналия като родител на детето в акта за раждане въз основа на вече извършеното припознаване.
С оглед на посочения извод без значение е дали декларацията за припознаване е адресирана до длъжностното лице по гражданското състояние. Съществен елемент от декларацията е само изявлението на припознаващия, че припознава конкретно дете. Посоченото в чл.65, ал.1 СК, че декларацията следва да се подаде до длъжностното лице по гражданското състояние, е само указание, че изявлението за припознаване трябва да достигне до длъжностното лице, за да бъде отразено в акта за раждане. Това обаче може да стане по различни начини от лицата, които са натоварени да съобщят за раждането или да го обявяват. Според чл.43, ал.2, т.1 СК при раждане, станало в лечебно заведение (както е и в случая, видно от представеното съобщение за раждане), раждането трябва да бъде съобщено на длъжностното лице по гражданското състояние от ръководителя на лечебното заведение или посочено от него лице. Именно въз основа на съобщението за раждане се изготвя и актът за раждане (чл.42 ЗГР). Законът не изисква съобщаването да става от бащата или от упълномощено от него лице, а поради това не е необходимо и декларацията за припознаване да бъде доведена до знанието на длъжностното лице по гражданско състояние лично от бащата (което впрочем би обезсмислило и алтернативната форма на припознаването с нотариално заверена декларация), нито от упълномощено от него лице.
Законът не поставя изискване при припознаване, извършено преди раждането на детето, декларацията да бъде представена на длъжностното лице по гражданското състояние преди раждането. Това следва и от обстоятелството, че припознаването на неродено дете по своята същност е припознаване под условие, че детето се роди, тъй като едва при раждане на детето ще е налице правен субект, който да може да носи права и задължения, произтичащи от родството му с припозналия го. Поради това при припознаването на неродено дете е достатъчно декларацията за припознаване да бъде доведена до знанието на длъжностното лице по гражданското състояние, което действие е свързано и със съставянето на акта за раждане, който се съставя едва след раждането на детето.
Унищожаване на припознаването
Искът за унищожаване на припознаването е отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на правоотношението, което възниква между родител и дете по силата на факта на произхода на детето от родителя.
Най-новата съдебна практика по този въпрос – тук.
Искът за унищожаване на припознаването е личен и съгласно закона срокът за предявяването му е преклузивен. Съгласно разпоредбата на чл. 67 СК правото на иск принадлежи на припознаващия и това право може да бъде упражнено в едногодишен срок. Началото на преклузивния срок за предявяване на иска за унищожаване на припознаването законодателят е обусловил в зависимост от вида на релевирания порок. Когато се поддържа основание за унищожаване на припознаването поради грешка или измама, искът следва да се предяви в едногодишен срок от припознаването, поради заплашване – в едногодишен срок от прекратяване на заплашването, а при недееспособност – в едногодишен срок от придобиване на дееспособността. Семейният кодекс, с оглед принципа за стабилност и закрила правата и интересите на детето, е установил кратки срокове във връзка с исковете за оспорване на произход, за спазването на които съдът следи служебно. Спазването на срока за предявяване на иска следва да бъде установено, за да се допусне разглеждането му по същество, като според разпоредбата на чл. 130 ГПК, когато съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, връща исковата молба.
Измама е налице, когато едната страна умишлено въвежда другата в заблуждение, както да сключи договора, така и да извърши едностранния акт, съответно когато се касае за сделка или за едностранно волеизявление. При припознаването измамата се състои в умишлените действия на жената за създаване на убеждение при припознаващия мъж, че детето е заченато от половите връзки с него и именно чрез тези умишлени действия припознаващият е мотивиран да извърши припознаването. В повечето случаи на унищожено поради измана припознаване майката, че знаейки че припозналият не е биологичен баща на детето ищцата с цел да сключи брак с него или с цел детето да има вписан баща е създала и поддържала у същия преди припознаването невярното убеждение, че именно той е биологичен баща на детето. Именно незнанието на действителното положение, обстоятелството че е поддържал сексуална връзка с ищцата в период в който същата е заченала и създаденото от нея убеждение че именно той е баща на детето мотивира припознаващият да припознае същото.
Съгласно чл. 127, ал. 2 ГПК, ищецът има задължение да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да представи заедно с исковата молба всички писмени доказателства.
Искът за оспорване на припознаването е различен от иска за установяване на неговата нищожност. Целта на унищожаването на припознаването не е да се оспорва несъответствието на установения чрез припознаване произход с действителния биологичен произход.
След влизане в сила на решението то се изпраща служебно на ГРАО по адреса на детето за вписване на промяната и изпълнение съобразно установеното в ЗГР.