Целта на постановяването на привременните мерки във висящ брачен процес (чл. 323 от ГПК) и във висящи производства по спор между родители относно упражняването на родителски права и за ограничаване и за лишаване от родителски права (чл. 127, ал. 3 от СК и чл. 133, ал. 3 от СК) е да се осигури защита на интереса на детето в случаите, в които липсва трайна уредба на мерките за местоживеене на детето, упражняването на родителски права и личните контакти на родител с дете.
По искането за постановяване на привременни мерки съдът трябва да се произнесе спешно, като или се произнесе в закрито заседание, или насрочи специално открито съдебно заседание за изслушване на свидетели, като изиска актуален социален доклад от съответната социална служба.
Кога по време на производството привременни мерки могат да бъдат постановени?
Привременни мерки могат да се вземат по всяко време, докато производството по делото, в което същите могат да бъдат определени, е висящо. С приключването на делото същите отпадат, тъй като се заместват от трайната уредба на отношенията, установена със сила на пресъдено нещо на решението, с което вече е разрешен този спор – арг. и чл. 297 и чл. 298 от ГПК.
По отношение кои спорни въпроси съдът може да постанови привременни мерки?
Съгл. чл. 323 ГПК съдът определя привременни мерки относно издръжката между съпрузи, семейното жилище, ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата – родителски права и местоживеене по време на производството, лични контакти с другия родител и тяхната издръжка.
В кои случаи е допустимо постановяване на привременни мерки?
Такива могат да бъдат постановявани в следните случаи:
- Чл. 323 от ГПК – при предявен иск за развод или за унищожаване на брака
- Чл. 127, ал. 3 от СК – при спор относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, без да е налице иск за развод
- Чл. 133, ал. 3 от СК – в производството за ограничаване и за лишаване от родителски права.
Възможно ли е постановяване на привременни мерки в производството по чл. 59, ал. 9 от СК за промяна на по-рано постановени мерки поради изменение на обстоятелствата?
Не. Наличието на трайна уредба на мерките за местоживеене на детето, упражняването на родителските права и личните контакти на родител с дете, каквато е налице в разглеждания случай, води до недопустимост на искането за определяне привременни мерки в производството по чл. 59, ал. 9 от СК за промяна на по-рано постановени мерки поради изменение на обстоятелствата. Аргумент за недопустимостта на искането следва и от липсата на законодателна уредба на възможността за постановяване на привременни мерки в производството по чл. 59, ал. 9 от СК. В случаите, в които е възможно постановяването на привременни мерки от съда, пред който делото е висящо, законодателят изрично го е предвидил – така чл. 323 от ГПК, чл. 127, ал. 3 от СК и чл. 133, ал. 3 от СК, поради което и по аргумент от обратното при липсата на разпоредба, подобна на посочените, в която да е предвидено определяне на привременни мерки в производството по чл. 59, ал. 9 от СК, молбата за привременни мерки е недопустима.
Може ли определението за привременни мерки да бъде обжалвано?
Налице е изрична законова регламентация, обективирана в нормата на чл.323 ал.3 от ГПК, съгласно която определението, постановено по привременните мерки не подлежи на инстанционен контрол. Същото може да бъде изменяно само от съда, който го е постановил, единствено при промяна на обстоятелствата до приключване на устните състезания по делото. С приключване на брачния процес привременните мерки ще бъдат заменени от трайната уредба на отношенията във връзка с упражняването на родителските права и режима на лични отношения с детето от страна на неупражняващия правата родител.
Могат ли да бъдат постановени привременни мерки, ако българският съд не е компетентен да разгледа спор за родителски права с международен елемент?
В случаите на спор с международен елемент, когато приложим е Регламент (ЕО) № 2201/2003, съгласно член 20 от Регламента в неотложни случаи разпоредбите му не са пречка за съдилищата в държава-членка да постановяват такива временни, включително охранителни мерки по отношение на лица или имущество в тази държава-членка, каквито са предвидени в нейното законодателство, дори ако, по силата на Регламента, съдът в друга държава-членка е компетентен да разглежда делото по същество, като тези мерки спират да се прилагат, когато съдът на държавата-членка, който е компетентен по съществото на делото, е взел мерките, които смята за подходящи.
Тази разпоредба на правото на ЕС е тълкувана по отправяни преюдициални запитвания до Съда на ЕС. В решенията по тях е прието, че доколкото разпоредбата на чл. 20 от Регламента представлява изключение от предвидената в него система за установяване на компетентността въз основа на най-добрия интерес на детето и особено на критерия на близостта, тя трябва да се тълкува стриктно, като съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба на общностното право следва да се вземат предвид не само съдържанието и контекстът ѝ, но и целите на правната уредба, от която тя е част и част от целите на която уредба в случая е възпиране на неправомерно отвеждане или задържане на деца между държави-членки на ЕС.
Съобразно разрешенията, дадени в решенията на СЕС по дело С-195/08, дело С-403/09 и дело С-523-07, относими към случая, временната и охранителна мярка като поемане на грижата за деца може да се вземе от национална юрисдикция по силата на член 20 от Регламента при наличието на следните условия: разглежданата мярка да бъде неотложна (спешна); мярката трябва да бъде постановена по отношение на личността или имущество на лица, които се намират в съответната държава членка, като вземе предвид, че същата се постановява не само по отношение на самото дете, а и по отношение на родителите, и мярката трябва да има временен характер. При неизпълнение на някое от тези три условия разглежданата мярка не може да попадне под действието на член 20, параграф 1 от Регламента, респ. да оправомощи съда, който не е компетентен да разгледа делото по същество, да постанови по изключение привременна мярка относно родителската отговорност. Изяснено е също, че понятието за неотложност на мярката, свързано с тази разпоредба на Регламента, се отнася едновременно до положението, в което се намира детето, и до невъзможността искането относно родителската отговорност на практика да бъде отнесено до компетентния да разгледа делото по същество съд, както и че признаването на положение на неотложност в случай на неправомерно отвеждане или задържане на деца по смисъла на чл. 2, пар. 11 от Регламента би било в разрез с горепосочената цел на Регламента – да възпира неправомерното отвеждане или задържане на деца между държави-членки на ЕС.