Съгласно чл. 21 ал.1 СК съпружеската имуществена общност /СИО/ следва да се възприема като бездялово, неделимо по време на брака на съпрузите или до промяна до договор между тях, съпритежание на вещни права върху движими и недвижими вещи, придобити по време на брака, независимо на чие име са придобити, в резултат на съвместен принос.
Под съвместен принос съдебната практика приема всички прояви/ установени факти/, касаещи общите усилия на двамата съпрузи , без оглед на формата на съдействие , за набавяне на парични средства , полагане на труд за благото на семейството, работа в домакинството или по друг начин.
Извън обхвата на СИО остават следните лични на всеки съпруг имущества: тези придобити преди брака, както и тези, получени по наследство, дарение по време на брака / чл. 22 ал.1 СК/, имуществата , които служат за обикновено лично ползване или за упражняване на професия или занаят/ чл. 22 ал.2 СК/, имуществото на съпруга – ЕТ /чл. 22 ал.3 СК/.
В случая, дяловете и акциите от търговски дружества представляват лично имущество за упражняване на професия или занаят.
При развод единият съпруг има право да иска дял от стойността на дялове или акции от търговско дружество, които представляват лично имущество на другия съпруг, ако е допринесъл за тяхното придобиване, на основание чл. 30 от Семейния кодекс /2009/.
По този начин се осигурява компенсация за приноса на съпруга-несобственик в придобиването на тези дялове или акции поради изключването им от съпружеската имуществена общност
Важно е да се отбележи, че това не е иск за имуществен дял, а иск за дял от стойността на конкретно имущество, например акции или дялове от търговско дружество. Претенцията е по естеството си е за парично вземане, съставляващо стойностния еквивалент на дяла на претендиращия съпруг- несобственик, от личното имущество на съпруга ответник по иска, служещо за упражняване на професията му.
Предметът на доказване е личният принос на съпруга-несобственик за придобиването на имуществото, представляващо лична собственост на другия съпруг.
Предпоставки, за да бъде уважен иска по чл. 30 от СК са:
1. да е съществувал брак и този брак да е прекратен поради развод, а не поради унищожаване или смърт на някой от съпрузите;
2. по време на брака единият съпруг да е придобил определено имущество – вземания, произтичащи от дялове или акции в търговски дружества;
3. придобитите имущества, предмет на заявения иск, да са на значителна стойност /релевантен момент е датата на прекратяване на брака/;
4. претендиращият дял от стойността на личното имуществото съпруг да е допринесъл за придобиването с труда си, със средствата си или с работа в домакинството.
Доказването е в тежест на съпруга-несобственик. Необходимо е да установи безспорно, че е допринесъл за придобиването точно на претендираните дялове или акции по някой от указаните в чл. 30 от СК начини, а именно: с труда си, със средствата си или с работа в домакинството.
Срок за предявяване на иска: правото да се иска дял от стойността на лично имущество на другия съпруг следва да е упражнено до една година от прекратяване на брака.