Според разпоредбата на чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
Основни положения
Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между страните – елемент от имуществените последици на прекратяването на брака. „Семейно жилище“ по смисъла на СК е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца, т. е. принадлежността на правото на собственост е ирелевантно обстоятелството. Семейно жилище са тези помещения, които се ползват от съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца. Не са част от семейното жилище помещенията, които се ползват самостоятелно от пълнолетни низходящи на съпрузите, както и помещенията, които се ползват самостоятелно от близки на съпрузите, освен когато семейното жилище е общо. В последния случай самостоятелно ползваните помещения от близък на единия от съпрузите са част от семейното жилище.
Като се произнася по мерките относно ползването на семейното жилище съдът не разглежда и не се произнася по оспорвания на правото на собственост!
По правната си същност решението по претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище може да бъде изменяно при промяна на обстоятелствата.
Съгласно разпоредбата на чл. 322, ал. 2СК искането за ползване на семейното жилище следва да бъде въведено от ищеца с исковата молба, а от ответника може да бъде предявено с отговора на исковата молба или с насрещен иск.
При решаването на въпроса за ползването на семейното жилище следва да се приложат разпоредбите на § 1 от ДР, вр. чл. 56, ал. 1 СК, както и указанията, дадени с ППВС № 12/1971 г., които не са загубили действието си. Понеже в действащия СК липсват конкретни разпоредби относно предоставяне ползването на семейното жилище, то следва да се приложи общото правило на чл. 56, ал. 1 СК, съгласно което при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Задължително за съда, когато определя кой от двамата бивши съпрузи след прекратяването на брака следва да ползва семейното жилище, заедно с жилищните нужди, е да преценява и здравословното състояние, вината и ако има ненавършили пълнолетие деца – техните нужди тогава.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 57, ал.1 СК във всички случаи на предоставяне на семейното жилище за ползване на единия съпруг по силата на съдебното решение по чл. 56 СК възниква наемно отношение между собственика на жилището като наемодател и съпругът, на когото е предоставено ползването като наемател. Непълнолетните деца не са страна по наемното правоотношение. Тяхното право да ползват жилището, при това без за това ползване да се дължи наем, се основава на родствената им връзка със собственика, който като родител също е длъжен да полага грижи за тяхното отглеждане и възпитание, независимо, че родителските права са предоставени на другия съпруг.
Когато семейното жилище е собственост на единия от съпрузите, ползването (на цялото жилище или на част от него) може да бъде предоставено на другия само докато упражнява родителските права върху родените от брака деца. Когато семейното жилище е на близки на единия от съпрузите, ползването (на цялото жилище или на част от него) може да бъде предоставено на упражняващия родителските права друг съпруг само за срок до една година.
Съдът преценява и възможността за обособяване на самостоятелни реални части от семейното жилище (без общо ползване на помещения). Ако това е възможно, ползването на семейното жилище се разпределя, независимо от това какви са отношенията между съпрузите – търпими или нетърпими. Когато в семейното жилище могат да бъдат обособени отделни помещения за самостоятелно ползване от единия съпруг (заедно с децата, върху които той упражнява родителски права) и от другия съпруг (заедно с децата, върху които той упражнява родителски права), а други помещения трябва да останат за общо ползване, разпределението може да бъде осъществено само ако отношенията между съпрузите са търпими. В този случай в разпределението съдът изрично посочва кои помещения от кой съпруг (заедно с децата, върху които той упражнява родителски права) се ползват самостоятелно и кои помещения остават за общо ползване.
Съдебната практика по поставения въпрос е уеднаквена с редица съдебни решения, като разрешението му е напълно в синхрон с тълкуването, дадено в ППВС № 12/87 г. – семейното жилище може да се ползва от двамата съпрузи поотделно в случай, че жилищните и сервизни помещения могат да се обособят в отделни жилища, без преустройства, изменения или промяна в предназначението им, независимо от това дали отношенията им са търпими или не, а ако няма достатъчно сервизни помещения за двамата, се разпределят жилищните помещения при общо ползване на сервизните, но само ако отношенията между бившите съпрузи са търпими. В Р. № 247/2009 г., по ГД № 239/2009 г. на ВКС е прието, че отношенията между бившите съпрузи са търпими, когато са основани на взаимна толерантност, изключваща физически или психически тормоз, установена е поносимост, умереност и е възможен диалог, когато липсва физическа и словесна агресия, а поведението е насочено към избягване на конфликти, прояви на такт и разрешаване на проблемите чрез взаимни отстъпки.
Може ли да се продава семейното жилище, докато единият съпруг или ненавършилите пълнолетие деца го ползват?
Да. Семейният кодекс не съдържа забрана съпругът-собственик на семейното жилище да се разпореди с него след развода, включително и в случаите, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и ползването на жилището е предоставено на другия съпруг, който ще упражнява родителските права /чл. 56, ал.2 и 3 СК/.
Какви права има новия собственик в този случай?
При прехвърляне на жилището от съпруга-собственик на трето лице, учреденото с решението на брачния съд наемно правоотношение между него и ползващия съпруг е задължително за купувача при условията на чл. 237, ал.2, пр. 1 ЗЗД – до изтичане на предвидения в него срок, но за не повече от една година от прехвърлянето. След изтичане на този едногодишен срок наемното правоотношение се прекратява, и купувачът придобива пълните права върху имота.