Задължението на родителя за заплащане на ежемесечна издръжка за дете има характер на „периодично плащане” по смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД и тълкуването на понятието, дадено с ТР № 3/2012 г. ОСГТК. Погасителната давност предпоставя бездействие на носителя на едно субективно право – в този случай на правото на издръжка – да го упражни през този период от време, в т.ч.и по съдебен ред.
В кои случаи не тече давност за вземане за издръжка, и как този давностен срок се прекъсва?
01. Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „а” от ГПК давност не тече между родители и деца, докато родителите упражняват родителски права.
Обичайно след прекратяване на брака или раздяла на родителите упражняването на родителските права върху децата е предоставено на единия родител, а другия има право на лични контакти. Родителят, който упражнява родителските права в качеството си на такъв е носител на задължения, произтичащи от това, сред които е и безусловното задължение да осигурява издръжка. В случай, че родителят не е лишен от родителски права и упражнява същите в определения му от закона и цитираното решение обем, то до навършване на пълнолетие на детето вземане за издръжка не може да се погаси по давност.
02. Между родителят, който не упражнява родителските права, но е осъден по силата на съдебно решение да заплаща месечна издръжка, и детето тече 5-годишна погасителна давност.
Когато упражняването на родителските права е възложено и поето от единия родител, само между този родител и детето е приложима разпоредбата на чл. 115, б.”а” ЗЗД и давност не тече. Между детето и другия родител, когато е налице съдебно признато вземане за издръжка, това правоотношение е подчинено на общия режим на погасителната давност и не се обхваща от хипотезата на чл. 115, ал. 1, б. „а” ЗЗД.
Разпоредбата следва да се преценява и прилага с оглед настъпилата фактическа и правна промяна при упражняване на родителските права само от единия родител след развод, с когото детето живее съвместно, и този родител еднолично полага ежедневните грижи за гледането и възпитанието на детето, включително грижата за охраняване материалните интереси на детето и като негов представител следва да изисква изпълнение на съдебно признатото му вземане за издръжка. Другият родител не е ограничен или лишен от родителски права, не е ограничено правото и задължението му да участва при решаване на въпроси, касаещи здравето, образованието, социалното развитие на детето. Това обаче не е равностойно на упражняването на родителските права от другия родител, който ежедневно е в състояние на непосредствена грижа за детето.
03. Едва след навършване на пълнолетие от детето следва да се приеме, че родителите не упражняват родителски права и от този момент би бил приложим институтът на давността.
След като детето навърши пълнолетие, правото и задължението за упражняване на родителски права се прекратяват автоматично. От този момент е приложима погасителната давност между родител, който упражнява родителски права, и дете за вземане за издръжка.
04. Давността се прекъсва с образуване на изпълнително дело за принудително изпълнение на задължението за издръжка при доржавен или частен съдебен изпълнител.
Съгласно чл. 116, б.”в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение и от този момент започва да тече нова давност, чийто срок всякога е пет години, ако вземането е установено със съдебно решение.
Прекъсването на давността обезличава изтеклия срок (той не се брои) и възобновява изцяло съответния давностен срок.
До прекъсване на давността води и нередовната молба за образуване на изпълнително дело. За образуване на изпълнителното дело е важна датата на подаване на молбата за неговото образуване, а не фактическото й образуване на дело, което се извършва след преценка от съдията на нейната редовност.
05. Вземането за издръжка не се погасява по силата на 10-годишна абсолютна давност, въведена с измененията за ЗЗД от 2020 г.
През м. ноемрви 2020 г. Законът за задълженията и договорите беше изменен и се въведе нова разпоредба относно абсолютната погасителна давност – с изтичането на 10-годишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено. Съгласно новият чл.112 ал.2 т.4 издръжката е сред хипотезите, при които тази разпоредба не се прилага.