В много случаи в производства по Хагската конвенция за международното отвличане на деца не са налице факти и обстоятелства на територията на страната по обичайното местопребиваване на детето, които сами по себе си да са неблагоприятни за него. Често единственото неблагоприятно обстоятелство е конфликта между родителите и заедно с отвличането, свързаното с него административно и съдебно производство по връщането на дететов държавата на обичайното местопребиваване безспорно би довело до съществено психическо натоварване, неспокойствие, съмнение и несигурност.
Попада ли тази ситуация в хипотезата на „сериозен риск“ по смисъла на чл. 13 от Конвенцията?
Принципно, отговорът на този въпрос е отрицателен.
Родителят, който е отвлякъл децата не може да се позовава на тези обстоятелства, тъй като той сам е създал тези неудобства за децата и не може да влече полза от своето неправомерно поведение. Обичайните притеснения, които могат да бъдат свързани с връщането на децата, не са основание, за да се постанови отказ за връщането им – те са почти неизбежни в ситуацията, създадена именно от родителя, който в противоречие с установен режим на упражняване на родителски права, своеволно, без съгласие на другия родител, фактически е променил установеното обичайно местопребиваване на децата.
Опасността за децата винаги трябва да бъде актуална – тя не трябва да бъде хипотетична и да зависи от бъдещото развитие на събитията, като в случая би било без значение обстоятелството, че родителят, който е отвлякъл децата, може и им е предложил добри възможности за живот, респ. възможности за развитие, много добра материална, емоционална и психологическа обстановка, тъй като съдът не следва да се произнася относно родителските права (чл. 19 от Хагската конвенция). Тези факти са релевантни по спора за родителската отговорност и режима на лични отношения между родителите, който трябва да бъде разрешен от съответния международно компетентен съд в страната по обичайното местопребиваване на децата.
Когато е възникнал спор относно местоживеенето на децата, респ. когато между родителите са възникнали непреодолими пречки за съвместното им съжителство и отглеждане на децата, тези спорове между родителите следва да се решат по начин, който да не засяга най-висшите интереси на децата и съобразно правото на договарящата държава, в която се е намирало тяхното обичайно местопребиваване, без да се използват интересите на децата като фактическо основание за изменение на международната компетентност на съда, овластен да реши тези спорове между родителите. Преценката на жилищните условия, получаваните средства, наличието или липсата на подходяща семейна среда на всеки от родителите и възможността (способността) на всеки от родителите да предостави адекватна на нуждите на децата грижа не е предмет на обсъждане по реда на Хагската конвенция.
Относно твърдения, свързани с висок ръст на заболели от СОVID -19, което би поставило децата в риск от физическо увреждане при връщането им , съдът следва да отчете настоящата фактическа обстановка в момента на разглеждане на делото, като отчете, че широкото разпространение на заболяването е навсякъде по света, в това число и в Република България, и само по себе си това не е основание за отказ за връщане на децата.
В заключение, за да се приложи чл. 13 от Конвенцията, не е достатъчно да се установи, че връщането на децата без отвличащият родител би се отразило силно неблагоприятно върху тяхното психическо развитие в хипотезата, в която децата имат изградена емоционална и доверителна връзка и с двамата си родители, които активно са участвали в живота им до неправомерното отвличане.
Отделянето на децата от този родител може да се избегне, ако той се завърне заедно с тях в държавата, от която те са били отвлечени. Последният има право да защити своите права пред съответния международно компетентен съд, вкл. и да иска да бъдат предоставени нему упражняването на родителските права, респ. да се определи такъв режим на лични отношения с децата, който да позволява за определен период от време или постоянно законното им прехвърляне в държава-членка, в който не се намира тяхното обичайно местопребиваване.
Разбира се, в интерес на децата би било, след връщането им, родителите доброволно да уредят своята родителска отговорност, като се справят с враждебните чувства и негативизъм, които изпитват един спрямо друг, които представляват значима пречка за обезпечаване интереса на децата им от присъствие и на двамата родители в живота им. Последните следва да осъзнаят, че конфликта между тях се отразява изключително неблагоприятно върху психиката и емоционалното състояние на децата им, като единствено постигането на съгласие и спокойствие в отношенията между родителите, би допринесло за успокояване на децата.