По правило малолетните деца се представляват от законните си представители – родителите или настойниците им. Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 от СК, всеки от родителите сам представлява малолетните си деца, като действа винаги в техен интерес. Непълнолетните – лицата от 14 години до навършване на 18 годишна възраст са ограничено дееспособни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители. Когато обаче, между интересите на законните представители и представлявания съществува противоречие, тогава се налага назначаването на особен представител, който да извърши съответните правни действия от името и за сметка на представлявания и в негов интерес.
Правна уредба
В разпоредбата на чл. 28 ал. 4 от ГПК е посочено, че малолетните се представляват от законните си представители – родителите или настойниците им. Съгласно разпоредбата на чл. 29 ал. 4 от ГПК, при противоречие на интересите между представляван и представител, съдът назначава особен представител. В ал. 1 , 2 и 3 от чл. 29 от ГПК са посочени още няколко хипотези, при които се назначава особен процесуален представител – безвестно изчезнал, нетърпящи отлагане процесуални действия срещу недееспособен, лице с неизвестен адрес. Няма правна възможност при дееспособни родители на малолетно лице, чиито интереси на са в противоречие с интересите на детето, съдът да игнорира делегираната им от закона представителна власт и вместо тях да назначи особен процесуален представител – такова действие би било незаконосъобразно.
В кои случаи се назначава особен представител?
При дела за оспорване и установяване на бащинство задължително се назначава особен представител на детето. По иск за оспорване на бащинство по чл.62, ал.1 СК, съгласно чл. 29, ал.4 ГПК е задължително назначаване от съда на особен представител на малолетното дете, поради противоречие в интересите между представлявания – детето и законния представител – неговата майка или баща.
Особен представител се назначава и при определен вид сделки – например, когато родителите даряват имот на детето си. Една от хипотезите при които закона приема, че е налице противоречие в интересите е при извършване на сделки с недвижими имоти собственост на деца. Такъв именно е случат и със извършването на договор за дарение в полза на малолетно лице. При договор между родител и дете интересите им се явяват противоречиви, поради естеството правното им положение, длъжник и кредитор – приобретател по бъдещата сделка ще бъде отново тяхното дете, което означава родителите да договарят със себе си, ако няма особен представител. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение №106/19.10.2016 по дело №1403/2016 на ВКС, ГК, II г.о.
В тези случай е необходимо, по аргумент от чл. 129, ал. 2 СК, участието на особен представител, с оглед защита интересите на детето, които могат да се окажат накърнени, дори при безвъзмезден договор, какъвто безсъмнено е договорът за дарение. Страни по него са лицата между които е налице съсобственост върху движима или недвижима вещ или право. Понеже с договора за дарение страните извършват разпореждане с права, които притежават, изисква се те да имат пълна дееспособност. Когато страната по договора не е навършила пълнолетие или е запретена, необходимо е разрешение от съда и участие на нейния представител, за да даде съгласие за делбата (чл.73, ал.З от СК).
Според обстоятелствата по делото разноските за особения представител следва да се понесат от представлявания или от представителя. Особеното представителство по реда на чл. 29 ал. 4 от ГПК се осъществява на разноски на съответната страна , а не се финансира от държавата. За особения представител в граждански дела се определя депозит в минимален размер на 300.00 лв. /съобразно определеният в чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минимален размер на адвокатските възнаграждения за представителство по този вид дела/. Внасянето на възнаграждението за особен представител на ответника е по същество предпоставка за движение на делото.
При невнасяне на определеното възнаграждение за особен представител производството по делото не може да продължи , поради невъзможността особения представител да вземе участие в делото и да защитава интересите на съответната страна (Определение № 155/ 02. 06. 2016г. по ч. гр. д. № 2016/ 2016г. на 1-во гр. отд. на ВКС ; Определение № 113/ 29. 02. 2016г. по ч.т. д. № 242/ 2016г. на 2-ро т. отд. на ВКС ;Р. № 149/ 06. 11. 2017г. по гр. д. № 151/2017г. на 3-то гр. отд. на ВКС; Определение № 226/ 25. 09. 2017г. по ч.т. д. № 1995/ 2016г. на 1-во т. отд. на ВКС).
При положение, че страната не разполага със средства да заплати определеното от съда възнаграждение на особения представител, следва да иницира производство по чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване от разноски за адвокатско възнаграждение. В този случай е възможно предоставянето на правна помощ на детето да е чрез назначения от съда особен представител по реда на чл.21, ал.3, чл.23 и чл.25 от Закона за правната помощ. Съгласно ГПК възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. Плащането се осъществява по банков път, въз основа на отчета на адвоката по чл.38 ЗПП, заверен от адвокатския съвет, а възнаграждението е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и се определя по предложение на АС, като НБПП, разполага с правомощия за корекции на определения размер/намаляване или увеличаване/.