Режимът на лични контакти на бабата и дядото с техните внуци намира самостоятелното си основание в чл.128 от Семейния кодекс. В практиката често се случва обаче такова производство от страна на бабата и дядото да бъде започнато докато тече вече образувано дело за родителски права между родителите на детето.
Възможно ли е двете дела да се разглеждат едновременно, или се налага делото на бабата и дядото да бъде спряно, докато се реши въпроса с родителските права?
Обичайта практика на съдилищата е да отговарят положително, тъй като двете дела имат връзка помежду си, доколкото следва да бъде определен режим на лични отношения на детето с родителя, който няма да упражнява родителските права, както и с дядото и бабата. Като аргумент се посочва, че съобразявайки най-добрия интерес на детето, и за да не бъдат допускани недоразумения при наличието на съдебни решения, които е възможно да си противоречат, то едното от двете производства следва да бъде спряно, тъй като в противен случай би могло да се стигне до постановяване на съдебни решения, по които да бъдат определени два идентични режима на лични отношения на детето – с родителя и с възходящите на родителя (на същия или на другия родител), които решения да влизат в да си противоречат и да се припокриват по време (частично или изцяло съвпадение по време, в което детето ще има лични отношения със страните). Това би направило и двата режима неудобни и невъзможни за реално изпълнение, като последното излишно би довело до нови съдебни спорове.
С Решение от 13.09.2021 г. ВКС даде ясно решение на този въпрос.
По всяка претенция – на родителите и на бабата и дядото – съдът следва де се произнесе според съществуващото фактическо положение, като съобрази постановените вече мерки. Съотношение на преюдициалност е невъзможно и нито едно от тези две производства не може да бъде спирано до приключване на другото.
Аргумент е, че правото на лични контакти на детето с неговите баба и дядо е самостоятелно и подлежи на защита отделно от правото на родителя, който не упражнява родителските права, и тъй като режимът за лични контакти между малолетното дете и неговите баба и дядо следва да бъде определян от съда след съвкупната преценка на всички обстоятелства от значение за конкретния интерес на детето, независимо на кого са били предоставени родителските права или при кого живее детето.
Как да се избегнат противоречиви решения?
ВКС предлага практично решение – съединяване на двете дела, когато те се водят пред един и същи съд. Избягването на противоречие между мерките (включително привременните такива), постановявани в двете производства, когато те са едновременно висящи пред един и същи съд, налага не спиране на едното от тях до приключване на другото, а съединяването им съгласно чл. 213 от ГПК за общото им разглеждане в едно производство и за постановяване на общо решение по тях.
Когато двете дела са висящи пред различни съдилища (включително пред различни инстанции, разглеждащи спора по същество – първата и въззивната), също не е налице основание за спиране на едното от тях, а всеки от съдилищата – в изпълнение на процесуалното си правомощие служебно да защити интереса на детето, следва служебно да следи за развитието на другото производство, за да може към момента на приключване на съдебното дирене пред него и при постановяване на решението си, да вземе предвид мерките (включително привременните такива), вече постановени по другото дело – като едно от съществените обстоятелства, релевантни именно за закрилата на интересите на детето, включително – избягване на колизия между мерките в двете производства.