При разрешаването на спора относно упражняването на родителските права, съдът изхожда от наличието на обективни гаранции за защита правата и интересите на детето в перспектива. Основен критерий за решението при кого от двамата да живее детето и произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции – материални грижи, възпитание, внимание, надзор, авторитет за детето, социална среда, проявена грижа, обич, топлота, внимание, готовност за разрешаването на възникнали проблеми от всякакъв характер, било здравословни, емоционални и др., са единствено и само интересите на самото дете.
Наред с всички относими обстоятелства, установени както от закона, така и от задължителната съдебна практика, отразена с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и с ППВС №1/1974 г., при определяне местоживеенето на непълнолетно дете на страните по спора, съдът следва да вземе предвид и:
- възможността за помощ от трети лица, близки на родителите и привързаността на детето към тях
- социалното обкръжение на детето, което би получило при всеки един от родителите
- материални възможности, свързани с жилищни условия както на родителите, така и на третите лица, оказващи помощ на родителите при отглеждането и възпитанието на детето.
Интересът на детето и охраняването на този интерес е критерия, който в най-висока степен е от значение за изхода на спора по подобен вид спорове, представляващи спорна съдебна администрация по спор относно местоживеенето на дете и упражняването на родителските права по отношение на него от един от родителите. В този смисъл, независимо от твърденията на страните, съдът действува и служебно, изследвайки именно това, при кого от двамата родители интересите на детето ще бъдат охранени в най-висока степен, като интересите не се ограничават единствено до материални възможности, а и ред други критерии, отразени подробно в ППВС №1/1974 г., свързани не само с физическото отглеждане на детето, но и с неговото правилно възпитание, включващо отношение към другия родител например.
Обстоятелството, че родителят не притежава самостоятелно жилище, а живее под наем не е самостоятелно основание да се приеме, че детето следва да се определи с местоживеене при другия родител.
Обстоятелството, че родителят е с намерение да създаде ново семейство също не е самостоятелно основание детето да живее при другия родител.
В случай, че и двамата родители притежават сравнително добри доходи, които биха им позволили отглеждането на детето, следва да се прецени кой от двамата родители притежава в по-висока степен родителски капацитет за полагането на грижи по възпитанието на детето.
Желанието на родителите и това на децата както по въпроса за упражняването на родителските права, така и за мерките за лични отношения и местоживеенето, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като основният критерий за решението на съда е интересът на децата.