Правната възможност за ограничаване на родителските права чрез съдебно решение е мярка за закрила на детето, която се извежда от чл. 14 от Конституцията на РБ и чл. 3 от Конвенцията за правата на детето и която е предвидена в чл.131 от Семейния кодекс. Съгласно вътрешното право на Република България дете е всяко физическо лице до навършването на 18 години (чл. 1 К. и чл. 2 ЗЗД). В § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗЗД законодателят дефинира най-добрия (висшия) интерес на детето чрез „преценката на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи отношение към детето.”
Ограничаването на права на определени категории български граждани постига самата Конституция чрез свои норми, които имат непосредствено действие (чл. 5, ал. 2 К.) и достатъчно регулативен потенциал сами да проведат изключението от принципа за равенство (например чл. 65, ал. 1 и чл. 93, ал. 2 К.). В други случаи върховният закон допуска възможността за ограничаване на конкретно право на българските граждани, като възлага на обикновения законодател да предвиди условията и реда за провеждане на изключението от принципа за равенство. Съгласно чл. 47, ал. 1 К., отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от българската държава. В случая върховния закон допуска възможността за ограничаване или отнемане на родителските права, като възлага на обикновения законодател да определи условията и реда за провеждане на ограничението от принципа за равенство (чл. 47, ал. 5 К.).
В чл. 131 и чл. 132 СК са условията (основанията, материалноправните предпоставки) за ограничаване или отнемане на родителските права. Чл. 133 – 136 СК са особеностите в процедурата за съдебното установяване на тези основания.
Какви са материалноправните предпоставки за ограничаване на родителските права?
Основанието (материалноправните предпоставки) на чл. 131, ал. 1 СК за ограничаване на родителските права са следните:
1) поведение на родителя (действие или бездействие)
2) създадена опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето
3) причинно-следствена връзка между поведението и опасността
4) вина на родителя и
5) случаят да не е особено тежък.
Предпоставките са кумулативни – т.е. необходимо е да са налице в съвкупност. За решението, с което съдът ограничава родителските права, е необходимо осъществяването на всяка от кумулативните предпоставки. Основанията за ограничаване или за отнемане на родителските права (чл. 131 и чл. 132 СК) и съдебното установяване на основанията (чл. 133 – 136 СК) са една от мерките за закрила на детето, които Българската държава е предприела съгласно предвиденото в чл. 14 от Конституцията на Република България (К.) и чл. 3 от Конвенцията за правата на детето.
Изискването на т.5 „случаят да не е особено тежък“ изразява степента на създадената опасност за детето – в особено тежки случаи се прилага мярката „лишаване от родителски права“ като по-тежка такава.
Кой може да предяви такъв иск? В чл.133, ал.1 СК е посочено, че производството за ограничаване и за лишаване от родителски права се образува по искане на другия родител, на прокурора или на дирекция „Социално подпомагане“ пред районния съд по настоящия адрес на детето.
В съдебното производство съдът е длъжен да следи служебно за висшите интереси на детето. Тези интереси не изключват, а изискват наличието на всички кумулативни предпоставки на чл. 131, ал. 1 СК за съдебното решение, с което се ограничава конкретно родителско право.
Това важи и за случаите относно „дете в риск” (§ 1, т. 11 от ДР на ЗЗД). Това, че детето е в риск, съдът следва да съобрази не при преценка на основанието на чл. 131, ал. 1 СК, а когато с решението ограничава конкретно родителско право и определя мерките относно личните отношения между родителя и детето, включително пред вид възможността да постанови настаняване на детето извън семейството (чл. 134 СК).