В случаите, когато е налице предявен иск за родителска отговорност в български съд по отношение на дете, което е живяло в държава извън ЕС /например Норвегия и Швейцария/, съдът следва да прецени компетентен ли е да разгледа това дело. В тези случаи обаче Регламент 2201/2003 за родителската отговорност не е приложим, тъй като едната държава не е членка на ЕС.
Приложимата конвенция е Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на деца /Конвенцията/, ратифицирана от РБ със закон, приет от 40 НС на 18. 01. 2006г., обн. ДВ, бр. 9 / 27. 01. 2006г. Тази конвенция има предимство пред българското право, включително пред ГПК и КМЧП /чл. 3 КМЧП/. Конвенцията следва да определи държавата, чиито органи имат компетентност да вземат мерки, отнасящи се до упражняване на родителската отговорност, а терминът „родителска отговорност“, според чл. 1, ал. 2 включва родителска власт, която определя правата, правомощията и отговорностите на родителите по отношение личността и имуществото на детето. Тези мерки могат да се отнасят, съгласно чл. 3, б. „b“, и до правото на упражняване на родителските права, касателно грижата за личността на детето и по – специално правото на определяне на неговото местопребиваване, както и правото на лични отношения, включително правото на отвеждане на детето за определен период на място, различно от обичайното му местопребиваване.
Съгласно чл. 5, ал. 1 Конвенцията, компетентни да вземат мерки за закрила на детето имат съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване към момента на сезирането им.
С ново Решение Върховният касационен съд даде отговор на въпроса „Придобитото ново обичайно местопребиваване по смисъла на чл. 5, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 1 Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на деца от непълнолетно лице, което най – малко една година пребивава в държава, различна от държавата по първоначалното му обичайно местопребиваване, обуславя ли международна компетентност на съда на втората държава да разгледа молба, касаеща спор за родителска отговорност?“
Отговорът е положителен, а основните положения от решението:
Международната компетентност за разглеждане и разрешаване на спор по чл. 127а, ал. 2 СК се определя от горепосочената Хагска конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, когато международният елемент е свързан с държава, която не е член на ЕС и поради това спрямо нея не е приложим Регламент /ЕО/ № 2201/2003г., но е ратифицирала Конвенцията.
Според чл. 5, ал. 1 Конвенцията компетентни да вземат мерки за закрила на детето са съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, а според чл. 5, ал. 2 – в случай на промяна на обичайното местопребиваване на детето в друга договаряща държава, компетентност имат органите на държавата, в която е новото му обичайно местопребиваване.
Според чл. 7, ал. 1 Конвенцията, когато детето е изведено незаконно от държавата, където е имало обичайно местопребиваване, органите на тази държава запазват своята компетентност само до момента на придобиване на обичайно местопребиваване в друга договаряща държава, което се случва ако детето е пребивавало в другата държава най – малко една година, след като лицето, имащо право да упражнява родителски права, е узнало или е трябвало да узнае за местонахождението му и в този период не е подало молба за неговото връщане, и детето се е интегрирало в новата си среда.
Следователно само ако обичайното местопребиване на детето към момента на сезиране на българския съд с молбата по чл. 127а СК е на територията на РБ, българският съд е международно компетентен да я разгледа. Това е и смисълът и целта на нормите на чл. 5 и чл. 7 Конвенцията, приложима по делото, за да може в най – голяма степен да бъде защитен висшия интерес на детето, като бъде осигурено по най – щадящ и безболезнен за него начин ефективното му отглеждане и възпитание.
Пълният текст на решението тук.