С Тълкувателно решение № 1/2021 г. от 23.01.2024 г. по Тълкувателно дело № 1/2021 г. Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
- Отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим. Същият представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК.
- При издаването на разрешение от районния съд по реда на чл. 130, ал. 3 СК за извършване на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, включени в наследството, е необходимо да се изисква представяне на доказателства за приемане на наследството по опис. Непълнолетният не може да приеме наследство с конклудентни действия. Молбата за издаване на разрешение по реда на чл. 130, ал. 3 СК не представлява конклудентно действие за приемане на наследството.
Върховните съдии намират за правилно становището, според което отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим, тъй като представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 от СК. Общото правило е, че разпоредителни действия с посочени в закона имуществени права на детето (върху недвижими имоти, движими вещи чрез формална сделка, влогове и ценни книги) се допуска с разрешение на районния съд, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. Част от разпоредителните действия, за които законът предварително е преценил, че са неблагоприятни за детето, са изключени от разрешителния режим и са изрично забранени от чл. 130, ал. 4 от СК. Нормите на чл. 61, ал. 2 от Закона за наследството (предвиждаща, че недееспособните приемат наследство само по опис), на чл. 130, ал. 3 от СК (въвеждаща общото правило, че разпоредителни действия с посочените в закона имуществени права на детето, се допуска само с разрешение на районния съд при преценка, че разпореждането не противоречи на интереса на детето) и на чл. 130, ал. 4 от СК (въвеждаща изрична забрана за разпоредителни действия с имуществени права на детето, за които законодателят предварително е преценил, че са неблагоприятни за него) са императивни и са приети от законодателя в защита правата на ненавършилите пълнолетие деца. Приемането на наследството задължително по опис означава, че те отговарят ограничено за задълженията – само чрез и до стойността на активите на наследството. „Следователно детето не може да се окаже „увредено“ в резултат на приемане на едно наследство, доколкото отговорността за задълженията никога няма да надхвърли стойността на придобитите права“, се казва в мотивите.
Източник: ВКС уебсайт