Задължен ли е ищецът по предявен иск за защита от дискриминация задължително да посочва признак, по който е дискриминиран, или е достатъчно да изложи твърдения относно състава на пряка дискриминация?
ВКС дава отговор на този въпрос в Определение по ч. гр. дело № 4850/2019 г. по описа на 3-то ГО – за редовността на исковата молба в производство по защита от дискриминация е достатъчно ищецът да е изложил факти, които сочат наличие на дискриминация по определен признак, но не е длъжен да посочва конкретен такъв, и това не може да е основание за прекратяване на производството, нито ищецът може да бъде задължаван да конкретизира признака, по който е дискриминиран.
Действително за да е налице такава не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица, а е необходимо да се докаже още, че то се основава на някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр и посочени от ищеца. Следователно установяването, че дискриминацията е била осъществена по някой от определените в закона признаци, е част от предмета на доказване, поради което и обуславя основателността на иска, но не и неговата редовност или допустимост.
Текстът на определението можете да прочетете тук: http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/Keywords/9DAA5BADBB8280E2C22584F60037E396