Според чл.25 т.3 от ЗЗДетето може да бъде настанено извън семейството дете,чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.
На основание чл. 28 вр. с чл. 25 ал.1 т. 3 от Закона за закрила на детето спрямо дете може да бъде предприета конкретна мярка за закрила „настаняване в професионалното приемно семейство“ за срок от две години или до настъпване на законови основания за прекратяване или промяна на мярката за закрила. При липса на данни за възможност за настаняване на детето в семейство на роднини или близки, на определен етап е възможно да са налице по-добри възможности от тези за отглеждане на детето в специализирана институция, а именно за приобщаване на детето в семейна среда, каквато се явява семейната среда на утвърдено за професионално приемно семейство по предвидения в закона ред.
“Отглеждането” на детето изисква непрекъснати непосредствени материално-технически грижи за храна, облекло, хигиена, здраве, почивка, жилище и пр. Възпитателната функция на родителите е извънредно важна поради своя незаменим характер. В средата на семейството и под грижите на родителите се извършва първоначалното оформяне на човешката личност. Под влияние на родителите децата могат да получат начало на правилен мироглед и нравствени добродетели, но могат да възприемат и неправилни разбирания, отрицателни и порочни навици. Важно е не поведението на родителите, а неговото отражение върху децата, изразяващо се в негативното засягане на основните им права. Например: правото им на живот, на грижи за отглеждане и възпитание, на образование, на грижи за здравето, имуществото и др. Няма значение също така дали опасността е предизвикана от виновно поведение или от обективно безвиновно състояние на родителите. Целта е да се даде защита срещу всяка опасност, а не срещу виновно поведение. Т. е., субективното отношение на родителите към засягането на правата на децата няма значение за публичноправната намеса.
Според чл.18 т.1 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г. и влязла в сила от 3.07.1991 г. родителите носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на децата. Висшите интереси на децата са тяхна основна грижа. Според чл.20 на същата конвенция дете, което е лишено временно или постоянно от неговата семейна среда или на което с оглед на неговите висши интереси не може да бъде разрешено да остане в тази среда, има право на специална закрила и помощ, оказвана от държавата.
Какво е „професионално приемно семейство“?
Това е лице, вписано в специален регистър на утвърдените приемни семейства, воден от Дирекция Социално подпомагане в съответното населено място. Приемното семейство се регистрира въз основа на определени критерии – притежава ресурси и лични качества, необходими за полагане на грижи за деца в определена възраст и състояние /например: лицето Х притежава ресурси да отглежда две деца от 0 до 5 години, без значение на пол и етнически произход /включително и малолетни бежанци от 0 до 5 години/, без физически и умствени увреждания. /
Какво е производството, за да се идентифицира детето като подходящо за настаняване в професионално приемно семейство, и какви мерки налага съдът?
На първо място, съдът преценява дали има възможност за отглеждане на детето в биологичното му семейство, както и да установи има ли роднини или близки, които да могат да се ангажират с отглеждането му. Например, да събере доказателства и да извърши проучвания относно трудовата заетост на родителите, дали същите имат доходи, дали притежават собствено жилище, както и желанието на биологичните родители да поемат родителска отговорност спрямо детето си, да полагат грижи за него, както и да задоволяват основните му потребности.
На следващо място, съдът следва да установи към настоящия момент дали са установени други близки и роднини, които да поемат траен ангажимент за отглеждането на детето в семейна среда.
След като са изчерпани възможностите за отглеждането на детето в биологичното семейство или настаняване в разширено семейство, съдът може да счете че настаняването на детето в професионално приемно семейство гарантира по най-добър начин неговите права и интереси, като по този начин на детето се даде възможност да живее в среда близка до семейната, която ще му осигури емоционална сигурност и стабилност и това ще повлияе благоприятно върху цялостното развитие на детето.
На родителите на детето съдът може да определи режим за лични контакти – ако такива отношения са в интерес на детето, районният съд се произнася по техния режим с определение. Това се налага с оглед необходимостта детето да общува с родителите си, предвид правилното формиране и изграждане на същото като личност, като режимът на лични контакти следва да се съобрази и с възрастта на детето. /например всяка първа и трета събота от месеца от 09.00ч. до 16.00 по местоживеене на детето./
Според чл.33 ал.1 от Закона за закрила на детето приемното семейство е задължено да дава сведения на родителите за децата и да им съдейства за личните им отношения с тях. По аналогия, същото задължение се отнася и за семейството на близки.
На основание чл. 20 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, при установена нужда от Отдел „Закрила на детето” като наличен здравословен проблем или невъзможността на приемното семейство да полага грижи, детето следва да ползва „заместваща приемна грижа”, съгласно ППЗЗДт.