С Решение от 3.12.2021 г. Върховният касационен съд отново даде разяснения какво следва да вземе предвид съдът при обсъждане на най-добрия интерес на децата. Съдът, при вземане на решение на кого от родителите да предостави упражняването на родителските права спрямо ненавършили пълнолетие деца и на режима на лични отношения с другия родител, преценява най-добрия интерес на децата, съпоставяйки условията при двамата родители според критериите по чл. 59, ал. 4 СК и пар. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето (ДВ, бр. 14 от 2009 г.), както и разясненията в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, които са актуални и при действието на СК от 2009 г.
За да вземе решение, съдът трябва да установи всички релевантни обстоятелства, като обсъди подробно, ясно и задълбочено всички данни по делото.
Обстоятелствата, които тряабва да се вземат предвид при преценката, са:
- желанията и чувствата на детето, преценени в контекста на неговата възраст и конкретно развитие;
- неговите физическите, психически и емоционалните потребности;
- възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;
- възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата,
- желанието на родителите,
- способността на родителите да се грижат за детето, поведението на родителите по време на съвместното им съжителство и след раздялата – помежду им, във връзка с децата, както и спрямо децата;
- готовността да водят диалог в името на децата, да не ги въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител;
- умението на родителите да поддържат непрекъсната връзка с децата, познаване на техните интереси и амбиции;
- личният пример и умение на родителите да го подкрепят и помагат; доколко всеки от родителите е в състояние да удовлетвори разнообразните нужди на детето;
- социалното обкръжение и материалните възможности на родителите;
- привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му; възможността за помощ от трети лица – близки на родителите;
- опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
- последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, при които е живяло.
Няма приоритетно значение на едни обстоятелства, спрямо други, те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики. Желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерии за решението на съда е интереса на децата. Чувствата на децата трябва да се отчитат, както и ефекта от принудата в тяхната възраст, като се изхожда, както от конкретното им състояние и зрелост, но и от специфичните обстоятелства, които са ги мотивирали.