Според т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълк.д.№ 1/2016 г. на ВКС, ОСГК, разпоредбата на чл.59, ал.2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им.
Ако родителите се споразумеят да упражняват правата съвместно, то това може да се извърши само по общо тяхно съгласие. Конкретният начин на упражняване слудва да се опише в споразумението, като принципно всеки от родителите може самостоятелно да упражнява принадлежащите и на двамата родителски права, вкл. и тези по чл. 129 от СК, като в този случай има задължението по чл. 123, ал. 1 СК. При несъгласие на другия родител, той може да се противопостави на упражнението на съответното право. Противопоставянето следва да се съобщи писмено незабавно на другия родител и на лицето или лицата, които биха се засегнали от него. Онези родителски права, които по естеството си предполагат непосредствен контакт с детето (в частност, но не само, на съвместно живеене, грижи, възпитание, надзор, контрол, отглеждане, формиране на възгледи и образование) се упражняват във всеки момент от онзи родител, при когото детето се намира или следва да се намира фактически съгласно разпределението на местоживеенето му и съгласно договореното в спорезумението.
Когато родителите – страни по делото не са постигнали споразумение за упражняване на родителските права, съдът не може да постанови упражняване на родителските права върху детето съвместно от двамата родители под формата на режим на лични отношения с бащата с времева продължителност равна на времето, през което детето ще бъде с майката, на която са предоставени родителските права.
В интерес на детето е да бъде определен максимално широк режим на лични контакти между него и бащата, но не и такъв, който е еднакъв по време с това, което е определено за майката, на която се възлага упражняването на родителските права.
В решение № 60193 от 16.12.2021 г. по гр.д.№ 3124/2020 г. на ВКС, ІІІ г.о. по чл.290 ГПК, е прието, че определянето на такъв режим на лични отношения, предвиждащ ежемесечното полагане на грижи за децата и местоживеенето им да се разпределя поравно между двамата родители (без да има споразумение между тях), респ. – децата да са по две седмици в месеца при всеки родител, на практика представлява постановено от съда съвместно упражняване на родителските права, което е недопустимо, без да има постигнато споразумение между страните. В същия смисъл е и решение № 176 от 22.01.2021 г. по гр.д.№ 4025/2019 г. на ВКС, ІV г.о. по чл.290 ГПК, в което е прието, че определянето на режим на лични отношения с времева продължителност, равна на времето, през което детето ще бъде с родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, без постигнато споразумение между двамата родители, е в нарушение на чл.59, ал.2 СК и в отклонение от т.2 от Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 г. по тълк.д.№ 1/2016 г. на ВКС, ОСГК.