Административен съд София – град отправи на 2.10.2020 г. преюдициално запитване до Съда на Европейския Съюз в Люксембург, с което иска тълкуване на разпоредбите на правото на ЕС. Принципно въпросът е следният:
Могат ли да се впишат като родители в акт за раждане на дете лица от един и същ пол, без да се уточнява дали и кой от тях е биологичен родител на детето?
Както цитира Lex.bg, фактите са следните:
Родителите на детето са две лица от женски пол. Едната е българка, а другата англичанка и двете са се оженили в Гибралтар, Великобритания. През декември 2019 г. в Барселона им се ражда момиченце. Испанските власти записват и двете като майки.
Българката подава искане до район „Панчарево” на Столичната община да издаде акт за раждане на детето. От там ѝ указват да предостави в 7-дневен срок доказателства коя от двете жени е биологичната майка на момиченцето. Жената обаче счита, че съгласно действащото законодателство в България не е длъжна да предостави подобна информация. Така общината отказва да издаде акт за раждане като посочва, че липсват данни за установен произход на детето по отношение на неговата биологична майка. И заявява, че е недопустимо вписването в акта за раждане на двама родители от женски пол като майки на детето, тъй като еднополовите бракове в България са недопустими и подобно вписване би противоречало на обществения ред.
Запитването съдържа четири въпроса:
1. Следва ли член 20 и член 21 Д., както и член 7, 24 и 45 от Х. на основните права на ЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат българските административни органи, сезирани с искане за удостоверяване на раждане на дете, български гражданин, настъпило в друга държава-членка на ЕС, и удостоверено с испански акт за раждане, в който са вписани две лица от женски пол като майки, без да се уточнява дали и коя от тях е биологичната майка на детето, да откажат да издадат български акт за раждане с мотива, че жалбоподателят отказва да посочи коя е биологичната майка на детето?
2. Следва ли член 4, параграф 2, Д., както и член 9 от Х. на основните права на ЕС, да се тълкува в смисъл, че зачитането на националната и конституционна идентичност на държавите-членки на ЕС предполага, че последните разполагат с широко право на преценка по отношение на правилата за установяване на произход. По-конкретно:
– Следва ли чл. 4, параграф 2, Д. да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите-членки да изискат информация за биологичния произход на детето?
– Следва ли чл. 4, параграф 2, Д., заедно с чл. 7 и чл.24 § 2 от Х., да се тълкуват с смисъл, че е необходимо да се търси баланс между националната и конституционна идентичност на държава-членка, като се има предвид, че към настоящия момент липсва консенсус както в ценностно така и в правно отношение досежно възможността да се впишат като родители в акт за раждане лица от един и същ пол, без да се уточнява дали и кой от тях е биологичен родител на детето, и висшият интерес на детето? При утвърдителен отговор, как конкретно би могъл да се постигне този баланс?
3. Имат ли значение за отговора на първия въпрос правните последици от Брекзит, доколкото едната майка, посочена в акта за раждане, издаден в друга държава-членка, е гражданка на О. кралство, а другата е гражданка на държава-членка на ЕС, като се има предвид по-специално фактът, че отказът за издаването на български акт за раждане на детето възпрепятства издаване на документ за самоличност на детето от държава-членка на ЕС и оттук, евентуално, затруднява пълноценното упражняване на неговите права на европейски гражданин?
4. В случай на положителен отговор по първия въпрос, налага ли правото на ЕС, и по-специално принципът на ефективност, задължение за компетентните национални власти да се отклонят от образеца за съставяне на акт за раждане, който е част от действащото национално право?