Лишаване от родителски права означава цялостно отнемане на родителските правомощия и носи характеристиките на най-радикалната мярка за защита на детето в отношенията му с родителя. Тя се налага при особено тежки случаи, когато опасността за детето е особено интензивна, затова винаги се постановява съдебно.
Трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи противоправно поведение на родителя и всъщност представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения. Това са и двете законови предпоставки за лишаване от родителски права, които следва да са налице в съвкупност. Родителят, който не упражнява родителските права, но не се възползва от предоставения му режим за лични контакти без основателна причина; не проявява интерес към здравето, към нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие и същевременно не дава средства за издръжката му, не изпълнява своя родителски дълг по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.
- Какви доказателства са допустими? Сериозността на проблема задължава съда, при постановяване на решението си, да стигне до обективната истина, като използва всички допустими доказателствени средства и проведе пълно доказване по отношение всички фактически твърдения обуславящи спорното право. Когато дадено фактическо твърдение, въпреки доказателствените усилия на страната остане недоказано, съдът може по своя преценка да събере и допълнителни доказателства.
- Кой следва да докаже наличието на предпоставките? По правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ищецът е този, който следва да установи твърденията в исковата молба, върху които изгражда искането за лишаване на ответника от родителски права. Тези фактически твърдения изискват пълно доказване. Непълното доказване е допустимо само относно фактически твърдения, от които не зависи извода за спорното право, тъй като при него се създава вероятност съответното фактическо твърдение да се е осъществило така, както е посочено. В този смисъл, предположението не може да се използва като доказателство в гражданския процес, когато се отнася до факти обуславящи спорното право.
- Какво означава условието „не дава издръжка“? След като задълженият родител работи, извън всякакво съмнение той дължи финансови средства за отглеждането на детето си, като задължението му произтича от качеството му на родител, дори и да не е използван съдебният ред за определяне на конкретен размер на дължимата издръжка. Родителят дължи грижа за отглеждането на детето си от момента на раждането му, а когато родителят е бил и пълнолетен към датата на раждането и е бил трудоспособен, както и при липса на установена друга обективна основателна причина, обуславяща невъзможност да се дава издръжка, недаването на издръжка представлява неизпълнение на задължението за осигуряване живота на детето.
- Може ли да се приеме, че епизодична проява на родителя, поставяща в опасност личността и възпитанието на детето, представлява особено тежък случай по смисъла на СК? Върховният касационен съд даде отговор по този въпрос. Поведение на родител от характер на твърдяното в исковата молба, макар и проявено чрез еднократна проява, представлява опасност за личността и възпитанието на детето, съставлява особено тежък случай по смисъла на СК и е основание за лишаване от родителски права/ограничаване на родителски права/.
- Какви са последиците от лишаване от родителски права? Лишаването от родителски права е не само санкция за пренебрегналия родителския дълг, но и предоставяне възможност на родителя, който изцяло е поел грижите за отглеждане и възпитание на детето да решава сам съществените въпроси, свързани с неговото физическо и нравствено развитие, с образованието му, личните му и имуществени интереси. Родителят, предявил иска за лишаване от родителски права на другия родител цели всички последици от лишаването от родителски права, каквато последица може да бъде и преодоляването на затруднения във връзка с получаване на разрешение за пътуване на детето в чужбина.