В производството за лишаване от родителски права, съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в т. ч. налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Засилената защита на интереса на детето по чл. 132, ал. 1, т. 1 и 2 СК предполага внимателно изясняване на въведените в процеса твърдения за поведението на родителя – ответник по иска и въздействието му върху детето. Приема се, че основанията за ограничаване или за отнемане на родителските права (чл. 131 и чл. 132 СК) и съдебното установяване на основанията (чл. 133 – 136 СК) са една от мерките за закрила на детето, които Българската държава е предприела съгласно предвиденото в чл. 14 от Конституцията на Република България и чл. 3 от Конвенцията за правата на детето.
Решаващ за изхода на производството е въпросът: доказан ли е по несъмнен начин особено тежък случай на посегателство /насилие, изоставяне в беда, трайно вредно влияние и поставяне в риск/ от страна на родител по отношение на детето, за да намери приложение разпоредбата на чл.132 СК и този родител да бъде лишен от родителски права?
Съдът следва да обсъди всички представени за установяването на това поведение доказателства. В практиката на ВКС, застъпена и в решение 05.11.2014г. гр. д. № 480 по описа за 2014 г. трето г.о. и решение от 19.03.2015г. гр.д. №4218/14 г., трето г.о. е изяснено, че лишаването от родителски права е крайна законовоустановена мярка за защита интересите на детето /личност, възпитание, здраве, имущество/ от собствения му родител. Мярката се налага от съда при доказани по несъмнен начин особено тежки случаи на посегателство /насилие, изоставяне в беда, трайно вредно влияние и поставяне в риск/ от страна на родител по отношение на детето.
В случаи на твърдяно насилие от родител върху детето, е необходимо с категоричност да се установи поведението на този родител съставлява ли особено тежък случай, в който са поставени в опасност личността , здравето и възпитанието на детето. За доказването често се налага да бъде допусната комплексна съдебна експертиза от психолог и психиатър, които да направят преценка както на психологичното и психическо състояние на родителя, така и на детето. Необходими са специални знания в областта на психологията и психиатрията за установяване на евентуални действия от страна на родителя и здравословни увреждания на детето, за наличие на симптоматика на повишена тревожност у детето, реакция на страх от евентуална среща с родителя, както и дали същият е емоционално нестабилен, склонен към поведение в отклонение от установените обществено приети норми на поведение. След изслушване на експертизата съдът следва да прецени налице ли е поведение на родителя, което съставлява посегателство спрямо детето, ако „да“ – представлява ли особено тежък случай, който да обуславя необходимостта от лишаването му от родителски права.
В съдебното производство съдът е длъжен да следи служебно за висшите интереси на детето. Тези интереси не изключват, а изискват наличието на всички кумулативни предпоставки на чл. 132 СК. За висшите интереси на детето съдът е длъжен да следи служебно в производството по ограничаване и лишаване от родителски права и незачитането (игнорирането) и на една от материалноправните предпоставки на чл. 132 СК разширява предметния обхват на правната норма, която въвежда изключение от принципа за равенство на българските граждани пред закона.