Свиждането и вземането на детето от родителя, на когото не са предоставени родителските права, са неразделни части от поддържането на лични отношения.
Критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне на личните контакти на детето с другия родител, който не упражнява родителските права, са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974г. Начинът и формата на поддържане на лични отношения могат да бъдат най-разнообразни.
Най-важното е, че когато неотглеждащият родител е с местожителство различно от установеното за детето при определянето на подходящ режим на лични контакти по правило, но задължително при конкретна преценка на комплекс обстоятелства от фактическо и правно естество /като възраст на детето, здравословно състояние, възможност за адаптация ,условия и обкръжаваща среда, отдалеченост, гаранции за сигурност на детето и др. правнозначими обстоятелства /, се предпоставя този родител да има възможност да отвежда детето в своето местожителство /раздел Четвърти ,т.3 от ППВС № 1/1974 г./, за да се осъществява личият контакт в семейно обкръжение, при което общуването между него и детето ще е най-пълноценно.
Тези съображения не се игнорират и когато местожителството на неоглеждащия родител е в друга държава, като в установената практика на ВКС са указвани правнозначимите обстоятелства, които съдът трябва да съобрази предвид интересите на детето в този случай. Съдът трябва да изгради тази преценка въз основа на установените правнозначими обстоятелства,за което е длъжен да прояви и служебна активност.
Съдебният акт трябва да дава ясно разрешение относно режима на лични контакти до навършване на пълнолетие на детето и се постановява с оглед установените обстоятелства към датата на формиране на сила на присъдено нещо.
Промените в обстоятелствата могат да са основание за изменение на режима на лични отношения,но не са основание съдът да изключи възможността да ги определи,изясни и съобрази в интерес на детето,като прецени накърнява ли се този водещ интерес,ако родителят осъществява личните си контакти с възможност за отвеждането му в своето местожителство извън страната по установеното местоживеене на детето при отглеждащия родител.
Решението на съда по мерките за личен контакт не следва да се повлиява от липсата на постигнато съгласие на двамата родители детето да напуска границите на България.
То може да бъде заместено и по- късно, със съдебно решение в друго производство,по реда чл.127а, ал.2 СК. При постановяване на режим за лични контакти на дете с неотглеждащ родител, който в посочено време и рамки да го отвежда в своето местожителство в чужбина, решението на съда по чл. 127, ал.2 СК,във вр. вр.чл.59, ал.3 СК може да указва в необходимата яснота разрешава ли се пътуването, в който случай разрешението е предмет на отделен диспозитив. За него обаче е необходимо проведено производство по чл. 127а СК, каквото в рамките на спор по чл. 127, ал.2 СК съдът не провежда, освен ако не е сезиран с нарочна молба по чл.127а, ал.3 СК.
Указание за параметрите на заместващото съдебно решение са разясненията,дадени с приемането на Тълкувателно решение №1/03.07.2017г по тълк.д.№1/2016г ОСГК на ВКС Разрешението се дава за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем(напр. държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания,през определен период от време, но също до определени държави .За да е защитен интересът на детето в пълна степен, в това производство съдът ще направи предварителна преценка на мястото,условията и средата, при които детето ще пребивава в даден момент,за да се прецени има ли конкретен и реален риск за него Съдът не може веднъж завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване. Възможните ограничения, при които съдът следва да разреши по реда на чл. 127а СК пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия родител,са само гарантиращите опазването на най-добрия интерес на детето,а това не може да стане,ако пътуването не е предвидимо във времето и пространството. . Тази предвидимост има задачата да очертае и решението по чл.127,ал.2 СК(чл.59, ал.3 СК) при режима на лични контакти с родител, установил местожителството си в чужбина ,като обща рамка ,но и като конкретни мерки съгласно чл.59, ал.8 СК,когато такива са необходими.
При определяне режима на личен контакт следва да се създаде нормална обстановка за пълноценни отношения между детето и този родител,на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Липсата на проведено производство, съответно на заместващо съдебно решение за пътуване на детето в чужбина и издаване на необходимите му документи не следва предрешаващо да води до налагане на режим, при който личните контакти да се осъществяват единствено в Р.България. Както наличието на съдебно определен режим, при който съдът вече е преценил позитивно възможността след навършване на определена възраст на детето родителят с право на лични контакти да го отвежда за определено време в своето местожителство в чужбина (определена, или определяема страна), така и при решение по чл.127, ал.2 СК,вр.чл.59, ал.3 СК ,в което е постановено свиждане и вземане на детето от неотглеждащия родител да се осъществяват единствено в Р.България, се вземат предвид от съда в производство по чл.127а,ал.2СК. Законът не прави разграничение между различните хипотези, или причини, поради които детето ще пътува в чужбина. Следи се за конкретно защитения интерес на детето при излизането му извън границите на страната. В производството по чл.127а, ал.2 СК съдът подлага на преценка причината за искането и при липса на данни за съществуващ конкретен и реален риск за детето,определя параметрите на разрешението.
Това не означава, че местоживеенето на детето ще бъде променено. Когато действителна причина за разногласието засяга пътуване с неотглеждащия родител, за да има последният възможност за контакти с детето в нормална обстановка, осигурена от негова семейна среда, местоживеенето на детето не се променя. Определянето на местоживеене на детето е израз на висшия му интерес да се интегрира в семейна и социална среда и предполага трайност на установяването, а личните контакти с възможност родител да отвежда дететето при себе си в своето местожителство не водят до трайност на установяването в същата степен. При тях се отчита необходимост условията за свиждане да задоволяват потребностите на детето,отчитат се и рисковете и гаранциите за сигурността и правата на детето при отвеждането и връщането му.Насоките , които съдът е длъжен да съблюдава при определяне на личните контакти на детето с другия родител, който не упражнява родителските права, са указаните в ППВС № 1 от 12.11.1974г.,като във всички случаи следва да се определи подходящ по интензивност и начин на осъществяване режим на лични отношения ,чието времетраене занапрад е до настъпване на причина за неговото изменение,или отпадане . Когато не се установи пречка родител с местожителство в чужбина след навършване на определена възраст на детето, която възраст при постановяване на решението не е достигната, да го отвежда със себе си в своето местожителство и да го връща в определеното местожителството при отглеждащия родител, режимът на лични отношения не следва да се ограничава в това отношение, но остава условието за съгласие на двамата родители при пътуване на детето в чужбина,или заместването му с решение на съда по чл. 127а,ал.2,СК.